О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
София, 29,12,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 626 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1341/17.ІV.2009 г. на А. за следприватизационен контрол /по-нататък АСК/, подадена чрез процесуалния й представител юрисконсулта М. Т. Г. , против решение № 36 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 9 март 2009 г., постановено по гр. д. № 14/2009 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 312 на Плевенския окръжен съд, ТК, от 12.ІХ.2008 г. по т. д. № 33/08 г. – за отхвърляне молбата на АСК за допълване на първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора от 10.VІ.2008 г. с произнасяне и относно дължимостта на неустойка върху „неплатената девета вноска в размер на 240 612.05 лв. с падеж 12.ІІ.2008 г., считано от 16.ІІ.2008 г. и до окончателното й плащане”.
Оплакванията на А. -касатор са за необоснованост и за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, поради което се претендира касирането му като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който по реда на чл. 250 ГПК да бъдело допълнено първоначалното решение на първостепенния съд от 10.VІ.2008 г. по т. д. № 33/09 г. в горния смисъл.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК представителят на АСК твърди, че с атакуваното свое решение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл „по съществен материалноправен спор, който е решаван противоречиво от съдилищата – относно предявен иск за заплащане на неустойка за забава за неизпълнение на договорно задължение по изплащане на дължима вноска от цената по сключен приватизационен договор, с настъпил падеж, за периода от определена дата до окончателното изплащане на дължимата главница”. Във връзка с така релевираната предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът АСК се позовава и прилага в препис три съдебни решения, както следва: 1/ Р. № 21/2.ІІ.2007 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о., постановено по т.д. № 771/06 г.; 2/ Р. на В. ОС от 10.ІІІ.2009 г. по т.д. № 177/08 г. – относно допълване на постановеното по това дело Р. № 1613/13. ХІ.08 г. и 3/ Р. № 591/9.VІ.2006 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о. по т.д. № 87/2005 г.
Ответното по касация „О”О. със седалище в с. Б., община П. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на АСК ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Всяко въззивно решение за отказ да бъде допълнено първоначално постановеното по конкретно дело, вкл. и това по онзи материалноправен спор, релевиран от А. -касатор в изложението й за приложно поле на касационното обжалване като „съществен”, представлява по същността си произнасяне не по материалноправен, а по процесуалноправен въпрос, тъй като е предпоставено от надлежно изясняване на неразрешената част от спора – арг. чл. 250, ал. 2 in fine ГПК. При положение, че в исковата молба на АСК от 25.ІІ.2008 г. срещу „О” ООД-с. Бохот, община П. е било поискано Плевенският ОС да присъди неустойка в размер на 6 189.81 лв. – за реализираната тридневна забава в плащането на девета вноска по процесния приватизационен договор от 12.ІІ.1998 г., чиито падеж е бил на датата 12.ІІ.2008 г., при това изрично посочена като отделно перо от общата сума на обективно съединените искови претенции, възлизаща на 796 891.61 лв. и първостепенният съд е осъдил търговеца-ответник да плати точно последната, включваща и онази, „начислена с Протоколното решение № 200/20.ІІ.2008 г. на И. съвет на АСК”, да се поддържа, че било налице приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, е правно несъстоятелно.
Произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакуваното негово решение по гр.д. № 14/09 г. по въпроса има ли неизяснена част от спора, очевидно представлява въпрос, различен от релевирания от касатора АСК, което налага извод, че депозираното от нейния юрисконсулт изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е годно да обоснове допустимост на касационното обжалване. В заключение, при констатацията, че в случая общото основание за допустимост на касационното обжалване е коренно различно от изтъкнатото в изложението на касатора, не следва трите съдебни решения на които АСК се позовава, да бъдат обсъждани като подкрепящи тезата й за наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК относно приложно поле на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 9.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 14/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2