О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
София, 12.07.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1671 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от В. П., упълномощен със Заповед № 48/18.01.2017 г. на Изпълнителния директор Х. Щ., чрез юрисконсулт Д. С., срещу въззивно решение № 8556/25.11.2016 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 5291/2016 г., в частта, с която са уважение исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Касаторът [фирма] твърди неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска то да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което исковете да се отхвърлят. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Насрещната страна П. П., чрез адвокат В. Т., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице поддържаните основания за допускане до касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима: подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касаторът, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е отменил уволнението на П. П. П., възстановил го е на предишната длъжност и е осъдил работодателя [фирма] да му плати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5862,95 лева, като е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата до пълния предявен размер от 7098,00 лв. поради прихващане с насрещно вземане по чл. 220, ал. 1 КТ.
За да се постанови този резултат, съдът установил, че П. П. П. е заемал в [фирма] по трудово правоотношение длъжността „аналитик, компютърни комуникации“. На 15.06.2012 г. трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата. Уволнението е отменено с влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и служителят е възстановен на старата длъжност в отдел „Информационно обслужване“. На следващия ден, със заповед № 416/25.03.2015г. трудовото правоотношение с П. е прекратено на осн.чл. 328, ал.1, т.6 и т.11 КТ, поради липса на образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, както и поради промяна в изискванията за изпълнение на длъжността, посочени в новата длъжностна характеристика от 21.03.2015 г., както следва: 5 години минимален професионален опит, свързан с компютърни системи и технологии; опит с работа по анализ на информационни системи и ресурси, свързани със заплахи за сигурността; опит с корпоративни решения за защита на информационни системи и ресурси. Съдът установил, а и страните не спорят, че длъжността на която П. е възстановен от работодателя е различна от тази, на която е възстановен от съда с решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; заеманата от служителя длъжност преди първото уволнение е съкратена. При така установеното , съдът направил правен извод, че не е осъществено основанието, на което П. е уволнен със заповед № 416/25.03.2015г. – не може да се предявяват към него изисквания за образование и квалификация относно длъжност, различна от тази, на която е възстановен по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Работодателят е длъжен да допусне до предишната работа възстановения служител дори и при съкратена длъжност; последното е основание за прекратяване на възстановеното трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Работодателят може да предложи на възстановения служител изменение на възстановеното трудово правоотношение, като само с негово съгласие сключи договор за заемане на друга, различна от предишната длъжност.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване, като счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: длъжен ли е работодателят да възстанови незаконно уволнен работник или служител на същата длъжност, каквато е заемал преди уволнението, ако длъжността вече не съществува съгласно щатното разписание на предприятието или ако последното или част от него е закрито; има ли изискване каква да бъде длъжността, на която уволненият работник да бъде допуснат и възстановен от работодателя при отмяна на незаконно уволнение – дали следва да е същата длъжност, която служителят е заемал преди уволнението, дали следва да е сходна, с подобни функции или е достатъчно служителят само да бъде допуснат на работа, независимо на каква длъжност.
Въпросите са включени в предмета на делото и са от значение за резултата по материалноправния спор, но не се установява поддържаното противоречие с решение № 327/14.11.2013 г. по гр.д. № 69/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 301/13.11.2013 г. по гр.д. № 1846/2013 г. на ВКС, III г.о. и решение № 154/18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на ВКС, III г.о.
В посочените съдебни актове, както и в обжалваното въззивно решение е прието, че работодателят има задължение да допусне възстановения работник, ако се е явил на работа в срок; възстановява се на старата длъжност, а ако тя е съкратена междувременно, работодателят няма задължение да открива нова бройка в щата; в този случай има основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, но може, като няма задължение, да предложи на възстановения работник да заеме друга длъжност. По делото работодателят не е уволнил възстановения служител поради съкращаване на щата, нито му е предложил да заеме друга длъжност, а едностранно и незаконно го е възстановил на различна длъжност, за заемането на която той не отговаря на изискванията за образование и квалификация, поради което и не може да се основе на чл. 328, ал.1, т. 6 КТ и да прекрати трудовия договор.
Не е осъществена и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ – сам касаторът е посочил задължителна съдебна практика, която е в унисон с постановеното от въззивния съд. Не е обосновал основания за необходимостта за изоставяне на тълкуването, възприето в посочените решения на ВКС, а настоящият състав намира, че такива не са налице. В допълнение следва да се посочи, че по въпросите, поставени от касатора няма спор в доктрината и правоприлагането, а съдебната практика, вкл. по чл. 290 ГПК е многобройна и непротиворечива.
В заключение не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При този резултат касаторът няма право на разноски, а насрещната страна, макар и да е направила искане по чл. 78, ал. 1 ГПК в отговора на касационната жалба, не е представила доказателства, че е направила такива, поради което разноски не се присъждат за инстанцията.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 8556/25.11.2016 г., постановено от Софийски градски съд в частта, с която са уважение исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: