О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
Гр.С., 15.11.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.1534 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Н. и С. Й. Н. срещу решение №.445/16.11.16 по г.д.№.581/16 на Окръжен съд Русе – с което е потвърдено решение №.708/25.05.16 по г.д.№.7372/15 на Русенски районен съд за уважаване на предявения срещу касаторите иск с правно 26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот поради привидност.
Ответната страна Г. М. В. оспорва жалбата
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за основателен, тъй като е установил, че атакуваната сделка е привидна, като е налице абсолютна симулация. От фактическа страна е приел, че Г. В. и Е. Н.- купуваща в полза на С. Н., са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот; двете са подписали и декларация към него; съгласно същата този договор е изцяло фиктивен и по него не е плащана продажна цена и не е получавана никаква сума. При тези обстоятелства съдът се е позовал на разпоредбата на чл.26 ЗЗД–според която нищожни са всички привидни договори /т.е. договори, при които страните нямат воля да бъдат обвързани както постановява договорът/, и е разграничил хипотезите, в които е налице абсолютна и относителна симулация. Посочил е, че когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята им е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. В случая ищцата е заявила, че е налице абсолютна симулация на сключения между нея и жалбоподателката-действаща в полза на трето лице, договор, като е представила подписана от тях като страни по сделката декларация, която ясно и недвусмислено материализира изявление, че сключеният договор е изцяло фиктивен. Съдът е отразил, че тази декларация има характер на обратно писмо /контралетр/, което съдържа волеизявленията на страните по привидния договор и служи за пълно разкриване на симулацията. Намерил е за неоснователно възражението, че писмото не съдържа реквизитите на сделката. Посочил е, че обратният документ е нарочно съставен документ, изходящ от страните по договора и удостоверяващ действителните отношения между тях – като в случая декларацията съдържа именно такова удостоверително изявление на страните по договора относно симулативния му характер. Отразил е, че липсата на изявление в декларацията на третото ползващо се лице не променя нейния характер – тъй като то не е страна по договора /а трето ползващо се лице/. В качеството му на бенефициент то е необходим другар в процеса; в негова тежест е да обори признанията на страните по договора за покупко-продажба относно симулативния характер на сделката, респ. да установи, че е налице прикрита сделка – за което не са ангажирани доказателства.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира следните въпроси: 1.”Може ли да се приеме, че сделката покупко-продажба е абсолютно недействителна, при условие, че купувачът по сделката не е подписал обратното писмо /контралетр/ и не са събирани никакви други доказателства по делото, освен обратното писмо?”; 2.” Трябва ли обратното писмо да бъде подписано от купувача по сделката в случаите на договаряне в полза на трето лице, за да се приеме, че то е годен документ за доказване на недействителност?”; 3. „След като обратното писмо не е подписано от купувача и от неговата съпруга /която по силата на закона става собственик на имота заедно с него/, следва ли да се приеме, че обратното писмо спрямо тях е само начало на писмено доказателство и служи като законно основание за да бъдат допуснати до разпит свидетели; при условие, че в настоящия казус не са поискани и не са допуснати до разпит свидетели, следва ли да се приеме, че обратното писмо спрямо тях е само начало на писмено доказателство и служи като законно основание, за да бъдат допуснати до разпит свидетели? При условие, че в настоящия казус не са поискани и не са допуснати свидетели по искане на ищцовата страна, може ли само въз основа на документ, който не носи подписа на двамата приобретатели /С. Н. и съпругата му, неконституирана като страна по делото/, да се приеме, че същата е нищожна? /реш.№.30/11.02.15 по г.д.№.4188/14, ІV ГО; реш. №.544/6.01.11 по г.д.№.1053/10, ІІ ГО/; 4. „Може ли обратният документ да разпростре действието си по отношеине на неучаствалите в него лица, след като същият има договорен характер? /реш.№.91/13.07.11 по г.д.№.2969/08, ІV ГО/; 5. „Необходимо ли е обратният документ да съдържа всички елементи от съдържанието на договора, за да послужи той в този вид за разкриване на симулация? В случай, че не възпроизвежда съдържанието на договора като предмет и страни по него, възможно ли е съдът да се позове само на този обратен документ /без други доказателства/ за разкриване на симулацията?” /реш.№.464/16.06.10 по г.д.№.1069/09, І ГО/; 6. „При договор в полза на трето лице, задължително ли е конституирането на съпругата на приобретателя като страна по делото? При липсата й като страна по делото, тъй като не е посочена като такава от ищеца, следва ли решението на въззивната инстанция да бъде обезсилено? /реш.№.538/ 20.12.11 по г.д.№.1386/10, ІV ГО/; 7. ”Служебно задължен ли е съдът да следи за правилното конституиране на страните по делото?” /реш.№.538/20.12.11 по г.д.№.1386/10, ІV ГО/.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивният съд въобще не е обсъждал така поставения въпрос – който, освен това, съдържа и условие, което той не е приемал за установено. Съдът не е приемал, че купувачът по сделката не е подписал обратното писмо – напротив – изрично е посочил, че страни по сделката са В. и Н. /която купува в полза на Н./, и именно страните са подписали обратното писмо; Н. е трето ползващо се лице, което не е страна по сделката, и липсата на негово изявление в декларацията, съставляваща контралетр, е ирелевантна.
Вторият и третият въпрос касаят стойността на обратно писмо, неподписано от „купувача” по сделката, респективно неговата съпруга. Относно вида и страните на договор в полза на трето лице, в теорията и практиката безпротиворечиво се приема, че това е договор, с който страните – обещател и уговарящ /стипулант/ се съгласяват, че едно трето лице – бенефициент, което не участва в договора нито пряко, нито чрез представител, ще има право да иска изпълнение на поетото от обещателя задължение; третото лице не е страна по договора; то черпи правата си от договора на обещателя с уговорителя /реш.№.362/10.11.11 по г.д.№.111/11, ІІІ ГО и др./. При това положение релевантно за стойността на обратното писмо е обстоятелството дали то е подписано от страните по сделката /в случая обещател и уговарящ (а не от третото ползващо се лице – което не е страна по сделката)/ – като съгласно цитираната от самия касатор практика /реш.№544/6.01.11 по г.д.№.1053/10, ІІ ГО, реш.№.464/16.06.10 по г.д. №.1069/09, І ГО/ именно тогава, когато писменото доказателство съдържа волеизявленията на всички страни по прикритата сделка, това доказателство /обратно писмо/ служи за пълно разкриване както на симулативната сделка, така и на действителните отношения между страните. Именно доколкото третото ползващо се лице е бенефициент по сделката – не е страна по нея – купувач, ирелевантно за действителността на подписаното от страните по сделката обратно писмо е обстоятелството дали бенефициентът, респективно неговата съпруга, са подписали това писмо. Тези относими към спора обстоятелства е и обсъждал въззивният съд – а не съдържащата се във въпросите хипотеза /на липса на съгласие на купувач/съпруга/, респективно съдът не е приемал за установени включените в текста на въпросите условия – като не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, в това число цитираната. Предвид изложеното хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са налице.
По аналогични съображения неотносим е и четвъртият въпрос – който не е бил предмет на обсъждане от въззивният съд и той не е излагал мотиви в тази връзка. Поради това същият не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване.
Във връзка с петия въпрос съдът не е приемал, че процесният обратен документ не възпроизвежда съдържанието на договора като предмет и страни; напротив – изрично е посочил, че представената декларация – обратно писмо, изхожда от страните по сделката, в нея ясно и недвусмислено е посочено, че сключеният договор е изцяло фиктивен – и поради това има характер на обратно писмо, което служи за пълно разкриване на симулацияга. Не е налице и твърдяното отклонение от задължителната практика – съгласно която когато обратният документ е едностранен и разкрива само изявлението на едната страна, той служи като начало на писмено доказателство и тогава е допустимо разкриване на действителните отношения между страните със свидетелски показания – а когато съдържа всички елементи от съдържанието на договора /какъвто е процесния случай/, той служи за пълно разкриване на симулацията. Предвид изложеното основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Шестият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и той не е излагал мотиви по него. Същевременно, цитираната от касатора практика касае недопустимост на съдебно решение в хипотеза на произнасяне по непредявен иск – като разглежданата хипотеза е различна, а евентуалното наличие на брак на бенефициента към момента на сключване на сделката е ирелевантно, тъй като той не е страна по нея. Аналогичното важи и за седмия въпрос – който също не е бил обсъждан от въззивния съд, респективно евентуалното наличие на брак на бенефициента към момента на сключване на сделката е ирелевантно – тъй като той не е страна по нея.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не трябва да се допуска. Предвид изхода на спора и постъпило искане, на пълномощника на ответната страна адв.В. В. от АК Р. следва да се присъдят 500лв. съобразно чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.36 ал.2 ЗА вр. с чл.9 ал.3 Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъщественото безплатно процесуално представителство във връзка с подаване на отговор на касационна жалба.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.445/16.11.16 по г.д.№.581/16 на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА Е. И. Н. и С. Й. Н. да платят на адв.В. В., АК Р., 500лв. /петстотин лева/ на основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 ЗА.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: