Определение №795 от 2.11.2016 по търг. дело №386/386 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 795

София, 02.11.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 386/ 2016 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №281 от 13.11.2015 г. по т.д.н. №247/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено Решение № 118 от 17.07.2015 г. по т.д.н.№145/2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] – [населено място] и е постановено да не се заличава търговеца, с искане да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че длъжникът е собственик на две машини, за които синдикът твърди, че по баланса на дружеството е отбелязано бракуване, но би могло в масата на несъстоятелността да постъпят значителни средства от продажбата им като скраб. Поддържа, че не е изчерпана масата на несъстоятелността и се накърняват интересите на кредиторите. Сочи, че липсва задължителна практика на ВКС по релевираните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
В Изложение за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК поради противоречие на решението с Р.№701/14.11.2006 г. по т.д.№ 398/2006 г. на ВКС, І т.о. по съображения, че длъжникът е собственик на две машини, за които синдикът твърди, че по баланса на дружеството е отбелязано бракуване, но би могло в масата на несъстоятелността да постъпят значителни средства от продажбата им като скраб, като масата на несъстоятелността не е изчерпана и се накърняват интересите на кредиторите. Счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1.Съдът по несъстоятелността може ли да постанови решение за прекратяване производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника, ако е останало негово неосребрено имущество, 2.Кредиторите следва ли да упражняват контрол върху дейността на синдика и/или активно да му съдействат за установяване на правата, формиращи масата на несъстоятелността. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради липса на задължителна практика на ВКС по релевираните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място]; ”Банка П. България” – [населено място] и НАП-ЦУ – [населено място] не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е прекратено производството по несъстоятелност поради изчерпване масата на несъстоятелността, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е прекратено производството по несъстоятелност поради изчерпване масата на несъстоятелността, въззивният съд е изложил, че на заключителното събраните на кредиторите, свикано от съда и проведено на 24.06.2015 г., е приет единодушно отчетът и докладът на синдика. По възражението на [фирма] – [населено място] с Молба от 19.06.2015г. срещу прекратяване на производството, тъй като не е изчерпана масата на несъстоятелността, съдът е посочил, че по делото са представени доказателства за собственост на закупени от длъжника през 2007 г. две шлайфмашини , върху които в полза на Банката през 2009 г. е учреден особен залог, които машини през 2010 г. са оценени след оглед от експерт-оценител. Приел е, че синдикът е представил доказателства за бракуване на машините преди откриване производството по несъстоятелност, които машини не са налични – не са в държане на длъжника и местонахождението им не е известно. Съдът е обосновал, че са налице процесуалните предпоставки за прекратяване на производството – приемане доклада и отчета на синдика на заключителното събраните на кредиторите и материалната предпоставка- изчерпване масата на несъстоятелността. Аргументирал е, че посочените машини не са включени в масата на несъстоятелността по см. на чл. 614 ал. 1 ТЗ – не са били собствени на длъжника към датата на откриване производството по несъстоятелност 08.01.2014 г., били са бракувани и не са налични, и по аргумент от чл. 43 ал. 3 ЗОЗ когато върху движими вещи е учреден залог и същите не са налични, не се включват в масата на несъстоятелност, тъй като се събира равностойността им.
С оглед изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на поддържаните основания по първия изведен от жалбоподателя въпрос. За да съставлява въпрос по смисъла на т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК – за да обоснове допускане на касационния контрол – материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Поставеният въпрос: съдът по несъстоятелността може ли да постанови решение за прекратяване производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника, ако е останало негово неосребрено имущество, е поради несъгласието на жалбоподателя с извода на съда за наличие на предпоставките по чл. 735 ал. 1 т. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, включително изчерпване масата на несъстоятелността, като жалбоподателят счита, че съдът не е съобразил притежаваните от длъжника движими вещи – машини. Този въпрос е в пряка зависимост от възприетата от въззивния фактическа обстановка и от обсъждането на събраните доказателства. Съдът не е отрекъл задължението си да прецени дали съществува възможност за попълване масата на несъстоятелността с посочените две машини, а изводът, че масата на несъстоятелността е изчерпана, е резултат от извършената от него преценка, доколко машините, за които по делото са представени фактури за принадлежността им на длъжника, са налични и е известно местонахождението им и фактическата власт върху тях, за да са включени в масата на несъстоятелността по чл. 614 ал. 1 т. 1 ТЗ. Тази преценка е относима към правилността на обжалваното решение и проверката й е предмет на самия касационен контрол, но не и на допускането му.
Въпреки това следва да се посочи, че по този въпрос не може да се приеме, че е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като Р.№701/14.11.2006 г. по т.д.№ 398/2006 г. на ВКС, І т.о. е на отделен състав на ВКС, създадено при действието на ГПК (отм.). Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като нормата на чл. 735 ал. 1 т. 2 ТЗ, установяваща изчерпването на масата на несъстоятелността, като една от хипотезите за прекратяване на производството по несъстоятелност, е достатъчно ясна и прилагането й не поражда затруднения в практиката.
Вторият изведен от жалбоподателя въпрос не е разглеждан в обжалваното решение и не е релевантен за делото – както и да се реши, това няма да се отрази на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №281 от 13.11.2015 г. по т.д.н. №247/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top