5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
[населено място], 20,10,2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври ,през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 778 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 140 / 18.12.2015 год. по т.д.№ 273 / 2015 год. на Бургаски апелативен съд , с което е отменено решение № 281 по т.д.№ 126 / 2014 год. на Бургаски окръжен съд, в обжалваната му част , и касаторът е осъден, на основание чл. 92 ал.1 ЗЗД, да заплати на П. К. и Н. К. сумата от 15 000 евро, предявена по насрещен частичен иск на същите срещу [фирма] , за част от вземане в общ размер от 100 566 евро – неустойка за забава по чл.V т.5 от сключения между страните договор от 27.06.2007 год.,ведно със законната лихва върху същата сума от предявяване на иска до окончателното й заплащане. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.92 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД / по възражението му, че договорената неустойка за забава е нищожна като противоречаща на добрите нрави /, както и в противоречие с разпоредбите относно погасителната давност / по възражението му за погасяване на насрещните искове по давност /, като по начало твърди, че решението е немотивирано – съществено нарушение на съдопроизводствените правила / чл.236 ал.2 ГПК /.
Ответните страни – П. К. и Н. К. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,предвид неформулирането на правни по характер, а на фактологични въпроси.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Касационната жалба касае произнасянето на въззивния съд по предявения от ответниците, като частичен, насрещен иск за присъждане на неустойка за забавата на [фирма] при изпълнение задължението му за изграждането на сградата, върху обекти в които / два апартамента / ответниците притежават вещно право на строеж, в уговорения според договора 15-месечен срок, считано от подписване протокола за определяне на строителна линия и ниво, който срок изтича на 16.09. 2009 година.Забавата се претендира за 53 месеца към момента на предявяването на насрещния иск / на практика е ограничена до датата на съставянето на акт за приемане на строителната конструкция – от 05.11.2010 год. / . Уговореният размер на неустойката е от 2 % месечно върху пазарната стойност на двата апартамента,за периода на забавата , съгласно чл.V, т.5 от сключения договор. Ищецът – ответник по насрещния иск е противопоставил възражение за погасяване вземането от неустойка по давност, на обективни причини за забавяне на строителството – лоши метеорологични условия и забрана за строителни работи в рамките на активния летен сезон – от 15 май до 1 юни на всяка година,които периоди счита,че следва да се приспаднат от общата продължителност на забавата.Позовава се и на причинна връзка на забавата си с тази на ответниците – ищци по насрещния иск – да заплатят сумата от 18 000 евро / частично неизплатено възнаграждение за изпълнени СМР, предмет на предявените искове, отхвърлени поради уважено възражение за прихващане с част от претенцията за същата неустойка, предмет и на насрещния иск /, както и със забавата им да заплатят сума от 3 500 лева, по допълнително възложени на дружеството довършителни работи. Оспорва се действителността на неустоечната клауза, като противоречаща на добрите нрави / чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД / и водеща до неоснователно обогатяване на ответниците – ищци по насрещния иск. Относно забавата си, ответникът счита, че представено по делото удостоверение от [община],ТД „П. „ – № 81/02.10.2013 год.,установява изпълнението на задължението му, доколкото удостоверява „завършен вид „ на сградата.
За да отмени отхвърлителното първоинстанционно решение по насрещния иск и уважи същия в предявения размер от 15 000 евро ,като частичен,въззивният съд е приел за неоснователно възражението за погасяването му по давност изцяло, т.е. и за 3-годишен период назад,считано от предявяването му, доколкото давността тече от момента на настъпваща помесечно изискуемост на неустойката, за периода на забавата, продължаващ и до момента на произнасяне на съда. Отрекъл е доказателствената стойност на представеното удостоверение на [община] ,считайки че такава биха имали единствено актове обр.15 и обр. 16, каквито съдебно-техническата експертиза установява , че липсват. Счел е възражението за нищожност на неустоечната клауза неоснователно,с немотивирания с конкретни съображения за формирането му извод, че „ нито по начин на договаряне, нито по размер са налице основания да се приеме неморалност и прекомерност, водещи до противоречие с добрите нрави „. По други въведени с въззивната жалба доводи за неправилност, съобразно предмета на осъществяваната от дружеството защита, въззивният съд не се е произнесъл.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Нищожна ли е неустоечната клауза , уредена в раздел V от сключения между страните договор за строителство ?;2/ Изпълнението на договорени между страните по договор СМР следва ли да се счита настъпило, ако съответния строителен обект не е снабден с удостоверение за въвеждане в експлоатация,а по отношение на него е издадено удостоверение от общинската администрация за степен на завършеност ? ; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да мотивира отказа си за обявяване никожност на договорна клауза , съобразно конкретиката на съответното производство ? . Не са посочени конкретни допълнителни селективни критерии по всеки от въпросите, като общо се твърди постановяване решението в противоречие с т.3 на ТР № 1 / 15.06.2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСТК на ВКС, както и с реш.№ 1 по т.д.№ 372 / 2008 год. на І т.о., реш.№ 4 по т.д.№ 395 / 2008 год. на І т.о., реш.№ 142 по т.д.№ 336 / 2010 год. на ІІ т.о. и реш.№ 247 по т.д.№ 115/ 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Първият въпрос е фактологичен и предпоставя отговор въз основа на конкретното съдържание на договорната клауза , съобразно останалите релевантни по обуславяне на действителността й обстоятелства и съобразно критериите, примерно изброени в посоченото от страната ТР № 1/2009 год. по т.д.№ 1/2009 год. на ОСТК на ВКС.Въпросите не са формулирани по начин,предпоставящ еднозначен отговор, за универсалното / извън конкретиката на спора / приложение на правна норма / конкретно на чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД вр. с чл.92 ал.1 ЗЗД / или на правен принцип. Дали въззивното решение е правилно, относно извода за действителност на неустоечната клауза, е предмет на преценка в друга фаза на касационното производство и на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Още повече, че начина на достигане на въззивния съд до крайния му извод за действителност на неустоечната клауза, е непроследим, поради липсата на мотиви. Последното изключва възможността да се прецени кой от примерно изброените в ТР критерии, или евентуално друг релевантен критерий,обуславящ противен извод, въззивният съд е игнорирал, както и съображенията поради които е счел, че неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции. Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта от обосноваване на допълнителния. По начало,първите две от цитираните решения предхождат постановеното ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, поради което и в съображенията, противоречащи на мотивите му, в реш.№ 1 / 2008 год. на І т.о. на ВКС не могат да бъдат споделени, като преодоляна съдебна практика, а тези в реш.№ 4 / 2008 год.на І т.о. на ВКС изцяло кореспондират на възприетото в ТР. Решение № 142 по т.д.№ 336 / 2010 год. на ІІ т.о. ВКС не се явява в противоречие с настоящия правен резултат, доколкото със същото не е възприет довод за нищожност на неустойката, изводим дори при значително / при това многократно / надвишаване на размера й , спрямо размера на неиздължената главница, нито поради липса на краен срок за начисляването й , нито поради липса на краен предел, в съответствие с приетото в ТР № 1 / 15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС. С Реш. № 247 по т.д.№ 115 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС е обоснована нищожност на компенсаторна неустойка, уговорена в двоен размер на стойността на разходи за отстраняване на недостатъци в изпълнени СМР, т.е. при несъотносими с настоящите компоненти при определяне на неустойката и при различие на вида й. В случая, надвишаването й спрямо пазарната стойност на очакваните имоти не е изначално и уговорено независимо от поведението на ответника,а би се достигнало, при това за далеч по-продължителен , спрямо договорения срок за изпълнение от 15 месеца, срок на забавата от 50 и повече месеца, т.е. и доколкото дружеството би забавило изпълнението повече от 4 години – период, чиято значителност за интереса на възложителите не би могла да бъде отречена.При неизпълнението от търговец, неустойката има подчертана санкционна функция, изводима от забраната на чл.309 ТЗ, поради което прекомерността при окончателното й определяне / на каквато единствено се позовава ответника по насрещния иск / не обуславя a priori нейната нищожност / така в приложеното от касатора реш.№ 4 по т.д.№ 395 / 2008 год. на І т.о. на ВКС и в т.3 на ТР № 1 / 15.06.2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС /.
Вторият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отговор на същия е обусловил решаващ извод на въззивното решение, на който се основава крайният такъв относно наличието на забава на ответника по насрещния иск и продължаващия и към момента на предявяването му период на същата.Не само е необоснован,обаче,а изобщо не е посочен допълнителен селективен критерий по този въпрос. Приложените съдебни актове са по правни въпроси,относими единствено към преценката за нищожност на неустоечна клауза. При това, кореспондиращ на този въпрос касационен довод в касационната жалба липсва.
Аналогични са и съображенията по третия,процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си,неизпълнението на което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Макар формално да удовлетворява изискването за правен, доколкото липсата на адекватни мотиви рефлектира върху обосноваността на извода относно действителност на неустоечната клауза, въпросът не е обоснован с допълнителен селективен критерий, който и предвид процесуалноправната му характеристика, предпоставя позоваване на задължителна за въззивния съд съдебна практика по приложението на чл.236 ал.2 ГПК.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 / 18.12.2015 год. по т.д.№ 273 / 2015 год. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :