Определение по т.д. №901/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
гр. София, 20.12.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на седми декември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №901/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. К. Ф. от[населено място] ЕГН: [ЕГН] чрез законния си представител К. Й. Ф. срещу решение № 545 от 11.06.2010 г. на С. апелативен съд по гр. д. №147/2010г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №5174от 26.11.2009 г.на С. градски съд по гр.д. №2282/2008 г. , В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК[фирма] –София с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ за разликата между присъденото обезщетение в размер на 15 000 лева и общопретендираната сума от 26 000 лева. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска като основателен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.2 от ГПК-противоречие на обжалваното решение по обуславящите въпроси с практиката на съдилищата.
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение в обжалваната част, с която се потвърждава първоинстанционнотов частта , с която е отхвърлен прекият иск на касатора срещу ЗК[фирма] в качеството му на застраховател срещу риск „Гражданска отговорност” на МПС на прекия причинител на вредите за сумата над 15 000 лева до пълнопредявения размер от 26 000 лева, съдът е приел, че на ищеца са причинени виновно травматични увреждания в следствие на ПТП от страна на С. В. Б. като водач на собствения си лек автомобил „Ф. ПУНТО” с рег. № РК 7902 С. Налице е задължителна застраховка на последния срещу риск „ГО” в ответното дружество / полица № 05-5-0-0012472/, за периода обхващащ и датата на настъпване на вредоносното деяние : 08.03.2008 г.. Уврежданията се състоят в контузна рана на лявото ходило, откъсване на част от кожата , фрактура и дефект на проксималната фаланга на палеца на левия крак. След оперативно лечение под пълна анастезия пострадалият ищец е изписан. Възстановителният период е продължил два месеца. Палецът е останал трайно деформиран, а пострадалият се движи с „щадяща походка”. Водачът на застрахованото МПС се е движил със скорост несъобразена за безопасността на движение, с оглед конкретните условия: близост до кръстовище и учебно заведение и при наличие на малолетен пешеходец. Приел е и че е налице 50 на сто съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец :предприемане на пресичане на необозначено място и без съобразяване с движещите се МПС в нарушение на разпоредбите на чл.113 ал.1,т.1 и чл.114 т.1 от ЗДвП. Приел е, че с оглед изложените по-горе конкретни увреждания ищецът е претърпял болки и страдания, които подлежат на репариране в общ размер на 30 000 лева и с оглед 50 на сто виновно съпричиняване се дължи обезщетение в размер на половината или 15 000 лева, за които ответникът-застраховател следва да отговаря при условията на функционалната отговорност по чл.226 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на причиняването-08.03.08 г. до окончателното плащане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не формулира прецизно значим за спора правен въпрос, но същият може да се конкретизира и уточни в насока какви са критериите за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД. Касаторът твърди, че този въпрос е решен в обжалваното решение в противоречие с практиката на съдилищата, без да сочи и прилага конкретни влезли в сила съдебни актове.
Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на така поставения обуславящ изхода на спора правен въпрос има налична практика на ВКС, включително от категорията на задължителната по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, а именно ППВС № 4 от 23.12.1968 г., която изключва наличие на соченото основание за допускане до касация по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК . Ето защо , доколкото възприетите в обжалваното решение критерии за определяне размера на обезщетението на пострадалия за претърпените от него болки и страдания са в унисон с произнасянето на ВС в т.11 на цитираното Постановление на Пленума по този въпрос , то не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 545 от 11.06.2010 г. на С. апелативен съд по гр. д. №147/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.