1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
С., 22.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1506 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Кипрова Б., К. Б. Д., Д. Б. Д., всичките от [населено място] и А. Н. З. от [населено място], чрез пълномощника им адв. М. Й. от АК-Р. против въззивно решение от 30.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 55 по описа за 2010 г. на Монтанския окръжен съд, с което като е потвърдено решението от 14.12.2009 г., постановено по гр.д. № 725/2006 г. на Монтанския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите срещу С. Т. Р. и М. С. Р., и двете от [населено място], искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3100 лв., представляваща обезщетение за ползване на чужд имот без основание и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата по главницата.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост, материална незаконосъобразност и нарушение на процесуалния закон. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторите визират хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са изведени въпроси, не са посочени съдебни актове, обосноваващи противоречива съдебна практика или въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, не са представени доводи, обосноваващи необходимостта от произнасяне на касационната инстанция за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочено е, че въззивното решение е в противоречие с приетото в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК по тълк.д. № 1/2009 г., което е свързано с приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и че противоречи на решение № 1135/11.02.2004 г. но ВАС по адм.д. № 5889/2003 г.
Ответниците по касационната жалба М. С. Ц. и С. Т. Р., и двете от [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД като неоснователен, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че са собственици на процесния недвижим имот, което право им е отречено с влязло в сила решение по предявен от тях срещу ответниците ревандикационен иск относно спорния недвижим имот. И тъй като не е налице основната предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, а именно ищците да са собственици на процесния имот, за който твърдят, че се ползва без основание от ответниците, поради което последните следва да им заплащат обезщетение за ползване на чужд имот без основание, то този иск се явява неоснователен. При този изход на спора по главния иск, съдът е приел, че неоснователен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава, поради което и този иск е отхвърлен.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основания за допускане до касация на въззивното решение се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Вън от това, тъй като в случая се твърди, че въззивното решение е в противоречие с приетото в ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се отбележи, че това е невъзможно, тъй като ТР №1/2010 г. се отнася до приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК относно достъпът до касационно обжалване. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с твърдението, че въззивното решение противоречи на решение № 1135/11.02.2004 г. но ВАС по адм.д. № 5889/2003 г., следва да се отбележи, че противоречивата съдебна практика в тази хипотеза не обхваща решенията на административните съдилища, а само на гражданските.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 , т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата М. С. Ц. направените разноски за настоящата инстанция в размер на 230 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 55 по описа за 2010 г. на Монтанския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № А 885/22.06.2010 г. на В. Кипрова Б., К. Б. Д., Д. Б. Д., всичките от [населено място] и А. Н. З. от [населено място].
ОСЪЖДА В. Кипрова Б., К. Б. Д., Д. Б. Д., всичките от [населено място] и А. Н. З. от [населено място] да заплатят на М. С. Ц. от [населено място] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 230 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: