5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
С., 23.10. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1951 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата М. Д. А. против Решение № 224 от 13.12.2012г. по въззивно гражданско дело № 345/2012г. на Апелативен съд В.. Въззивният съд е отменил решението на ОС Шумен по гр.д.№ 507/2011г., с което е бил отхвърлен предявеният от Н. П.С. иск с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и 422 ГПК за признаване на установено, че касаторката дължи на ищцата сумата 35 000лв. по запис на заповед от 21.05.2010г., за която е била издадена заповед за незабавно изпълнение и е постановил друго за уважаване на иска за съществуване на вземането.
Поддържаните в касационната жалба основания са за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Становището е, че Апелативният съд възприел несъответстващ на данните по делото факт, че ответницата не е противопоставила възражения за съществуването на каузалното отношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. Това довело до неправилния извод, че ищцата няма задължение за установяването му и че достатъчно основание за съществуването на вземането е абстрактната сделка, на която поемателят се позовава. Посочва се, че последователно поддържаното становище на ответницата е, че тя никога не се е задължавала към ищцата, като е оспорено и сключването на договор за заем, въведен с исковата молба като причина за издаване на записа. В хода на производството ищцата не доказала съществуване на вземане по договор за заем, но съдът не се произнесъл дали съществува вземане по каузалната сделка, приемайки за достатъчно установяването на това по абстрактната. Въззивният съд лишил касаторката от възможност да внесе таксата за изготвянето на поисканата повторна графическа и техническа експертиза, поискана с отговора на въззивната жалба, като не й връчил препис от определението си за допускането й. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на предявения иск. В „уточнение” на основанията за допускане на касационното обжалване касаторката посочва, че „основанията се съдържат в разпоредбата на чл.281,т.3 ГПК и чл.280,ал.1,т.2 ГПК- постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се решава противоречиво от съдилищата”. Преповторени са доводите от касационната жалба за незаконосъобразния извод на въззивния съд, че ответницата не е правила довод за съществуване на каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, въз основа на който също незаконосъобразно е мотивирано по същество, че ищцата няма задължение да го доказва, а самият метителничен документ е основание за признаване на вземането за съществуващо. Във връзка с обосноваването на допълнителната предпоставка са приложени решения по чл.290 ГПК и съставляващи практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- Решение № 149/05.11.2010г. по т.д.№ 49/10 на І т.о. и Решение № 105/23.10.2012г.по т.д.№ 515/2011г. на І т.о. Приложено е и Решение на Бургаския ОС, за което няма данни да е влязло в сила.
От насрещната страна Н. С. е постъпил отговор срещу основателността на искането за допускане на касационно обжалване. Претендира се заплащането на разноски, но доказателства за извършването им не са представени
Твърдението на ищцата по исковата молба е, че при наличието на издаден редовен запис на заповед от ответницата и заповед за изпълнение по чл.417,т.6 ГПК предявява иска си за установяване на вземането, което произтича от даден на 21.05.2010г. на ответницата заем от 35 000лв. Становището на ответницата е, че не се е задължавала по никакъв повод към ищцата, не е получавала пари от нея, не е подписвала документа. Първоинстанционният съд е приел, че ответницата не е установила твърденията си за липса на съгласие за подписване на записа /твърденията са били за кражба на подпис/, същевременно ищцата е посочила каузално основание за пораждане на вземането по ценната книга, поради което е установена обезпечителната му функция. Мотивирал е, че с оглед разпределението на правилата за доказателствената тежест, ищцата следва да установи правопораждащите каузалното правоотношение факти, за обезпечаването на което е издаден записът, а ответницата-погасяването на задължението. Посочил е, че в хода на производството ищцата не е установила реалното предаване на сумата, а редовният запис на заповед не представлява начало на писмено доказателство, обуславящо допустимост на гласни такива. Мотивирано е, че неустановяването наличието на договор за заем между страните изключва и възникването на задължение в тежест на длъжника за заплащане на сумата по силата на каузалното правоотношение, а следователно и по силата на издадения за обезпечаването му редовен от външна страна запис на заповед.
Въззивният съд е приел, че документът е подписан от издателя и е редовен от външна страна с оглед на недоказани абсолютни възражения на длъжника. Позовал се е на Решение № 5 от 02.02.2012г. по т.д.№ 75/2011г. на Първо т.о. и е посочил, че в производството по чл.422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузалното правоотношение, само ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова, за обезпечаването на което е издаден записът на заповед; при липса на възражения на длъжника-издател на записа за съществуването на каузално правоотношение, обезпечено от менителничния ефект, кредиторът-поемател не е задължен да доказва съществуването на каузалната сделка. По съображения, че ответницата не е правила възражение за съществуване на каузално правоотношение е обоснован извод, че ищцата няма задължение да доказва предаването на сумата по договор за заем, а достатъчно основание за вземането й е записът на заповед, оспорванията срещу чиято действителност като ценна книга не са доказани. Прието е, че вземането по записа съществува, което е обусловило извода за основателност на предявения иск и уважаването му.
Касационната жалба е допустима с оглед разпоредбата на чл.283 ГПК, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Правният въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е специфичен за всяко дело и следва да бъде посочен точно и ясно от касатора- т.1 ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на такъв обуславящ правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, защото в производството по чл.288 ГПК касационният съд няма правомощие да го извлече от твърденията на касатора и от сочените в
жалбата факти и обстоятелства. Съдържанието на представеното от касаторката приложение към касационната жалба е формално и се изчерпва с приповтаряне на твърденията от касационната жалба за неправилност на решението. При липса на надлежно посочен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол, защото предпоставките за допускане до касационна проверка и основанията за касиране са различни.
Тезата на касаторката произтича от становището й, че е направила конкретни възражения във връзка каузалното правоотношение, като е заявила, че никога не се е задължавала спрямо ищцата-нито по договор за заем, нито по абстрактната сделка. Изводът на въззивния съд, че общото оспорване на дължимостта на вземането не е конкретно възражение, че такова не представлява и оспорване съществуването на каузално правоотношение, е в съответствие с цитираното от самата касаторка Решение № 105 от 23.110.2012г. по т.д.№ 515/2011г. Първо т.о. В синхрон с даденото разрешение в другото посочено от касаторката решение № 149 от 05.11.2010г. по т.д.№ 49/2010г. на Първо т.о. е изводът в обжалвания акт, че пораждането на задължението по каузалното правоотношение следва да бъде установено от ищеца в хипотеза на направено възражение от длъжника за съществуване /а не за липса/ на конкретно правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед. Изводът, че общото оспорване на вземането по редовен от външна страна менителничен документ не представлява възражение на длъжника срещу вземането е обоснован и в Решение № 173 от 12.01.2011г. по т.д.№ 901/2009г. на Първо т.о., и в Решение № 143/01.02.2013г. по т.д.№ 870/2011г на Първо т.о., в което е застъпено принципното становище, че твърдението на длъжника за безпаричност на записа-т.е. че между издателя и поемателя не съществува правоотношение, въз основа на което или което да е причина за издаването му, е общо възражение, поради което в тази хипотеза не подлежи на изследване съществуването на каузално правоотношение, тъй като редовният запис на заповед е основание и доказателство за съществуването на вземането. При направено общо възражение срещу дължимостта на вземането е налице и спор за връзката между твърдяно от самия кредитор каузално правоотношение и обезпечаващото го абстрактно поето задължение, т.е. не е налице безспорност за причината за издаване на записа; но ако съществуването на връзката е безспорно, тогава кредиторът, въвел твърдението за връзката с ценната книга, би имал доказателствено задължение да установи съществуването на вземането, произтичащо от каузалната сделка.
Твърдението на касаторката за лишаване от възможност да докаже абсолютното си възражение срещу удостовереното с ефекта задължение също не е обвързано с поставен конкретен процесуалноправен въпрос, поради което и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Разноски за настоящото производство не се присъждат поради липса на доказателства към отговора на касационната жалба за реалното им заплащане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 224 от 13.12.2012г. по въззивно гражданско дело № 345/2012г. на Апелативен съд В..
Оставя без уважение искането на Н. П.С. за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.