2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
София,.28.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 5174 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК.
С определение № 845 от 07.05.2014 г. по ч.гр.д. № 391/2014 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено определение № 22089 от 22.11.2013 г. по гр.д. № 10544/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на К. И. Б. от [населено място] за освобождаването му от внасяне на държавна такса по частна жалба против определение № 16697 от 19.09.2013 г.
Частна жалба против определението на Пловдивски апелативен съд е постъпила от К. И. Б. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по приложението на чл. 83 ГПК. Приложени са съдебни актове на окръжен съд гр. Пловдив и окръжен съд, гр. Варна, в които съдът въз основа на доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК е постановил освобождаване на страната от заплащане на държавна такса по делото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
С молба от 19.11.2013 г., К. И. Б. е направил искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по частна жалба от 29.10.2013 г. срещу определение № 16697 от 19.09.2013 г. за прекратяване на гр.д. № 10544/2013 г. на Софийски градски съд. С определение на 22.11.2013 г. искането е оставено без уважение.
Определението на Софийски градски съд е потвърдено с определение № 845 от 07.05.2014 г. по ч.гр.д. № 391/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. Изводът, че молителят разполага със средства за внасяне на държавна такса по жалбата в размер на 15 лева съдът е формирал след преценка на декларираните обстоятелства за семейно положение и имуществено състояние.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски апелативен съд.
Доводът за постановяване на определението в противоречие с практиката на съдилищата е неоснователен. Обуславящите изхода на спора въпроси по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК са разрешени в съответствие с трайно установена съдебна практика, съгласно която съдът извършва преценка налице ли са предпоставки за освобождаване от такси и разноски въз основа на доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото. В съответствие с утвърдената практика, въззивният съд е съобразил декларирания от молителя К. Б. месечен доход в размер на 200 лева; обстоятелството, че молителят е в трудоспособна възраст, без да е инвалидизиран, т.е. с възможност да осъществява поне минималния за страна доход и притежава дялово участие в търговски дружества, без да е доказано, че дружествата не осъществяват търговска дейност, съответно – че не реализират печалба, което му позволява да заплати държавна такса в размер на 15 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 845 от 07.05.2014 г. по ч.гр.д. № 391/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: