О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
гр.София, 09.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осми юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 1066/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. В. Ц. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 59/ 04.03.2010 г. по гр.д. № 121/ 2010 г. С въззивното решение е потвърдено решение на Г. районен съд по гр.д. № 997/ 2009 г., като по този начин по предявеният от Г. Д. Г. и Г. А. Г. против касатора иск с правно основание чл.249 ал.1 вр. чл.243 от ЗЗД С. Ц. е осъден да опразни и предаде на Г. и Г. Г. недвижим имот – апартамент № 2 на първи етаж в сграда, построена в УПИ *ЖС в к.39 по ПУП на гр. Г., район „С”, с принадлежностите му.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил неправилно процесуалният въпрос трябва ли да се спре гражданско дело при наличие на водено срещу трето за делото лице наказателно производство, ако от изходът му зависят релевантни за спора факти. Неправилно според касатора е отговорено във въззивното решение и на материалноправният въпрос може ли да се сключи договор за заем за послужване от лица, които са се сдобили неправомерно с титул за собственост върху заеманият имот, при употреба на неистинско пълномощно. Според касатора отговорът на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това претендира за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответниците по касация Г. Д. Г. и Г. А. Г. не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Повдигнатият от касатора процесуален въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие със закона. Съгласно чл.229 ал.1 т.5 от ГПК гражданското производство се спира тогава, когато при разглеждане на делото се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Законът не изисква за постановяване на спирането да е образувано наказателно производство или такова да се води срещу някоя от страните по делото. Достатъчно е да се констатира, че има извършено престъпление и че установяването му по надлежния ред ще окаже влияние върху изхода от гражданскоправния спор. В конкретния случай въззивният съд е приел, че твърденията на касатора за извършена срещу него измама от трето за гражданския спор лице е без значение за изхода от релевирания пред съда спор, който е за изпълнение на облигационно задължение, възникнало от заем за послужване. Изводът е правилен, тъй като наказателното производство срещу П. Р. (която е праводател на ищците) за извършена измама би имало значение за отношенията между Р касаторът, свързани с прехвърляне на собствеността върху имота. Обаче възражението, че сделката за придобиване на собствеността от Р. страда от порок, е възражение за собственост. А както касаторът сам отбелязва в жалбите си до въззивния и касационния съд, такива възражения в производство по глава ХХV от ГПК (каквото е настоящето), са недопустими. Ето защо изводът на въззивния съд, че не е трябвало да се спира производството по делото, е верен. Той съответства на общоприетото тълкуване на закона и е в унисон с утвърдената практика, поради което не се налага намесата на Върховния касационен съд за осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото.
Такава намеса не се налага и за да се даде отговор на повдигнатия от касатора материалноправен въпрос. Той не е от значение за крайните изводи на решаващия съд по аналогични на гореизложените съображения. При спор за връщане на имот, даден в заем за послужване, няма значение кой е собственик на заетата вещ. Притежаването на правото на собственост върху имота от заемодателя не е условие за валидност на договора за заем за послужване – такъв може да сключи и субект, който не се явява собственик. Независимо от принадлежността на вещните права, възниква валидна облигационна обвързаност и заемателят дължи изпълнение на задълженията по договора, включително задължението при прекратяването му вещта да бъде върната на заемодателя. Следователно няма значение за спора дали ищците – заемодатели притежават титул за собственост върху заетата вещ и ако притежават – дали са се сдобили с него правомерно или не. Направените в този смисъл изводи от въззивния съд съответстват на закона, като няма данни при отговора на повдигнатия от касатора материален въпрос съдилищата да срещат затруднения или да допускат противоречия.
Ето защо съдът не намира основания по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Искането за такова допускане следва да се отклони.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 59/ 04.03.2010 г. по гр.д. № 121/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: