О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
София, 29,12,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 635 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3192/23.ІV.2009 г. на Ц. С. И. от София, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. К. Н. от САК, против онази част от решение № 270 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 2.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 1936/08 г., с която, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен иска й с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, предявен срещу „Д” АД-София за разликата от 16 000 лв. и до предявения размер от 30 000 лв., присъждането на която сума е била претендирано като обезщетение за допълнително претърпени вследствие на ексцес неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14. Х.2004 г.
Оплакванията на касаторката Ц. Ст. И. са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част при наличието на пороци, обективиращи приложението на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това тя претендира за неговото частично касиране и – независимо от доводите за допуснати процесуални нарушения – да се постанови съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който претенцията й по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ срещу застрахователя да се уважи изцяло в предявения й размер, т.е. и за разликата от 14 000 лв., вкл. ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 22.І.2007 г. и до окончателното й изплащане, както и с присъждане на разноски за трите инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа чрез процесуалния си представител, че налице били едновременно и трите алтернативно изброени предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждането на касационната й жалба по същество, понеже с частично атакуваното въззивно решение САС се е произнесъл – в противоречие с практиката на ВКС, по материалноправния въпрос за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при ексцес, присъждайки такова, но в занижен размер, а и съдилищата в Републиката прилагали различно чл. 52 ЗЗД. Същият материалноправен въпрос разкривал релевантност не само за точното прилагане на закона, но бил и от значение за развитие на правото въобще: понеже с произнасянето си по него ВКС щял „да насочи съдиите от по-долни инстанции как да определят обезщетенията по размер”. Според касаторката И. тя нямала задължение да прилага към изложението си „противоречивите решения на ВКС, както и на съдилищата, тъй като ВКС застава на становището, че практиката на ВКС му е известна”.
Ответното по касация „Д” АД – София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на И.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд касационната жалба на Ц. С. И. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Евентуалното наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК логически изключва това едновременно да е налице и предпоставката по т. 2 на същия законов текст, отнасяща се до приложно поле на факултативно осъществяваният от ВКС инстанционен контрол на въззивните решения с обжалваем интерес, надхвърлящ 1 000 лв. Обжалваното въззивно решение или е в противоречие с практиката на ВКС при решаване на релевирания материалноправен въпрос или съдилищата решават противоречиво същия, защото няма обвързваща ги практика на най-висшата съдебна инстанция. Твърдението на касаторката в изложението към жалбата й за нарушаване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е по естеството си оплакване за наличие на отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, но не представлява основание за допускане на касационното обжалване. В конкретния случай решението на САС в атакуваната негова отхвърлителна част е съобразено със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. ІІ на ППВС № 4/23. ХІІ.1968 г., според които справедливостта – като принцип за определяне във всеки конкретен случай на дължимо обезщетение за неимуществени вреди по размер, не може да се интерпретира като абстрактно понятие.
Предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване дефинитивно предполага, че материалноправният въпрос, по които в случая САС се е произнесъл с обжалваната отхвърлителна част на решението си, е такъв, чието разрешаване допринася за промени в създадената поради неточно тълкуване заварена съдебна практика, респ. за осъвременяване на извършеното с нея тълкуване – с оглед настъпили междувременно изменения в законодателството и в обществените условия, а що се отнася до релевантността му за развитие на правото въобще, тя е мислима единствено на плоскостта на констатации, че приложимите към конкретния казус закони /ЗЗД, респ. ТЗ или КЗ/ са било непълни, било неясни или противоречиви, така че да е наложително да бъде създадена съдебна практика по прилагането им или за да бъде заварената такава осъвременена – предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени. Касае се имплицитно до едно общо и неделимо правно основание за допускане на касационното обжалване, което ще е налице във всички хипотези, в които приносът в тълкуването осигурява разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите. Такива твърдения обаче липсват в изложението на касаторката Ц. Ст. И. по обосноваване допустимост на касационното обжалване. По приложението на чл. чл. 52 ЗЗД е създадена трайна съдебна практика, досежно която касаторката не обосновава нужда от осъвременяването й, свързана с промени било в законодателството, било в обществените условия.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 270 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 2.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 1936/08 г. В ЧАСТТА, с която предявеният от Ц. С. И. от София иск с правно основание по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 635 по описа за 2009 г.