О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
гр.София, 18.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 761/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В”АД, гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд № 414/11.05.2009 год., постановено по гр.дело № 1307/2008 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 от 18.11.2007 год. по гр.дело № 873/2006 год. в частта му, с която е осъден ответника-касатор на основание чл.240 ЗЗД да заплати на „А”Е. , гр. А. сумата 25 000 лева, получена в заем по договор за временна финансова помощ от 23.05.2006 год. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че в противоречие с данните по делото и разпоредбите на чл.103 и чл.104 ЗЗД съдът е осъдил ответника да възстанови на ищеца получената в заем сума – предмет на иска, като не е зачел погасителния ефект на направено извънсъдебно прихващане на претендираното от ищеца вземане с насрещно вземане на ответника към едноличен търговец Р. К. Ф. с фирма „Р”/чийто правоприемник се явява ищеца/ в размер на същата сума като санкция-неустойка по развален договор за доставка на селскостопански машини от 27.12.2001 год., при което положение е налице погасяване на взаимните задължения на страните. Поддържа становище, че материалноправния ефект а прихващането е настъпил по желание на ищеца, който е направил изявление за прихващане на своето вземане по договора за финансова помощ срещу задължението си на купувач да преведе на ответника-продавач капаро по договора за доставка на селскостопанска техника от 27.12.2001 год.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК, навеждайки доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно погасителния ефект на извършеното извънсъдебно прихващане на насрещни вземания, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.103 и чл.104 ГПК съгласно цитираните в жалбата решения на различни състави на ВКС № 1660/05.07.1963 год. по гр.дело № 1092/1963 год.-І г.о.; р. № 2906/07.09.1959 год. по гр.дело № 2504/1959 год.-І г.о.; р. № 1793/12.08.1963 год. по гр.дело № 1329/1963 год.-І г.о. и р. № 11/23.01.1995 год. по гр.дело № 899/1994 год.-І г.о. Поддържа още, че е налице и произнасяне по процесуални въпроси свързани с разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и задължението на съда да обсъди в цялост събраните по делото доказателства, които въззивният съд е решил в противоречие с константната практика на ВКС, отразена в цитираните решения на състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК.
Ответникът по касационната жалба „А”Е. , гр. А. поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид соченото основание за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но предвид съдържащите се в нея оплаквания, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от решаващо значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С въззивното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е уважен предявеният иск по чл.240 ЗЗД и е осъден ответника-касатор да заплати на ищеца получената в заем сума в размер на 25 000 лева – предмет на иска. По делото е безспорно установено, че на 21.03.2002 год. между „ трейд ауто”АД-заемател и едноличен търговец Р. К. Ф. с фирма „Р”-заемодател, е сключен договор за временна финансова помощ в размер на 25 000 лева, които е следвало да бъдат върнати в срок до 30.05.2002 год.становено е също, че сумата е преведена по сметката на заемателя с пл.нареждане от същата дата и не е била върната на заемодателя. Не се спори, че ищецът се явява правоприемник на посочения едноличен търговец, който му е прехвърлил предприятието си видно от вписаната промяна с решение от 15.10.2004 год. по ф.дело № 845/2001 год. на Бургаския окръжен съд по партидата на „А”Е. в търговския регистър. Ответникът не оспорва валидно възникналото му задължение на заемател по договора за финансова помощ, което задължение не е погасил чрез връщане на заетата сума. Позовава се на извършено извънсъдебно прихващане на дължимата сума с насрещно задължение на праводателя на ищеца, произтичащо от сключен с едноличния търговец в качеството му на купувач договор за доставка на селскостопанска техника № СА-ПИБ 15/27.12.2001 год., който се е съгласил заетата сума да бъде отнесена като авансово плащане на цената по този договор. Касаторът поддържа, че насрещното му вземане представлява санкция за неизпълнение на цитирания договор за доставка, който е бил прекратен по вина на купувача, при което положение платения аванс се явява дължима неустойка по т.3.4 за неизпълнението му. Ответникът не представя никакви доказателства във връзка с твърденията си, че е изпълнил задълженията си на продавач и че купувачът се е отказал от поръчката, тъй като според клаузите на договора неустойката се дължи само при отказ от поръчката по вина на купувача. Липсват доказателства и за конкретния размер на неустойката, която е договорена като процент от стойността на всяка от машините, но не повече от внесения аванс. При тези фактически данни апелативният съд е приел, че не са налице условията на чл.104, ал.1 ЗЗС и не е настъпил материалноправния ефект на направено извънсъдебно прихващане, тъй като липсват данни за изискуемо и ликвидно насрещно вземане на ответника към ищеца, произтичащо от посочения договор за доставка на земеделска техника. В резултат на извършен цялостен анализ на събрания по делото фактически и доказателствен материал въззивният съд е направил решаващия извод, че заемателят дължи на заемодателя възстановяване на сумата, която е получил по договора за временна финансова помощ.
Видно от съдържанието на касационната жалба поставеният от касатора материалноправен въпрос, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС е свързан с приложението на чл.103 и чл.104 ЗЗД и материалноправния ефект на изявлението за извънсъдебно прихващане на насрещни вземания. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посочените в жалбата решения на отделни състави на ВКС по конкретни дела, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 год., не представляват задължителна съдебна практика на ВКС по смисъла на цитирания текст, който има предвид ППВС при действието на ЗУС, тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК на ВКС при действието на ЗСВ и решения на тричленни състави по граждански и търговски дела, постановени по новия ГПК в сила от 01.03.2008 год. В тази връзка тези решения са неотносими.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като сочените съдебни решения не обосновават противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос. Постоянната съдебна практика е в смисъл, че извънсъдебно прихващане се допуска само при наличие на изискуеми и ликвидни насрещни вземания. В случая обаче, предвидените от закона условия не са налице, тъй като твърдяното от ответника-касатор негово насрещно вземане към ищеца, представляващо неустойка по договора за доставка на селскостопанска техника от 27.12.2001 год. не е безспорно, нито е установено по размер, поради което направеното от него изявление за прихващане не поражда правно действие. Цитираните от касатора съдебни решения по никакъв начин не сочат наличие на противоречива практика, тъй като различието в крайния изход се дължи на различните данни по конкретните дела, а не на различно прилагане на закона от съдилищата.
По настоящото дело въззивният съд е извършил преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства и прилагайки точно материалния и процесуалния закон е направил извода за основателност на предявения иск по чл.240 ЗЗД. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено по конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, ал.1, т.3 ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 414/11.05.2009 год., постановено по гр.дело № 1307/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: