4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
София15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 236/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] дол срещу Решение № 475 от 1.ХІ.2010 г. по гр.д. № 178/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 19.ХІ. 2009 г. по гр.д. № 123/ 2008 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] дол е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 178 755.30 лв. – цена на стоки по Договор №1219/30.ІХ.2003 г. и Договор №1362/22.V.2004 г., със законната лихва от 18.ІІ.2008 г., с оплакване за недопустимост и неправилност на решението. В Молба – уточнение жалбоподателят отново излага довод за недопустимост на решението – постановено по недопустимо първоинстанционно решение, с което е разгледан непредявен иск, респ. ненадлежно предявен алтернативен иск и отново развива оплакване за неправилност и необоснованост. С последваща Молба поддържа, че са налице основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК – разрешен материал – ноправен въпрос за цената на доставени стоки и процесуалноправен въпрос – за недопустимост на решение, постановено по непредявен, респ. по ненадлежно предявен иск. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, и въпросът се решава противоречиво от съдилищата, за което не може да посочи практика, но счита, че ВКС е в постоянен контакт при упражняване на касационната практика, поради което му е известен факта на противоречива съдебна практика. Жалбоподателят поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като счита, че преценката за допустимост на въззивното решение, облечена във форма на практика на ВКС, ще бъде от съществено значение за изправяне и уеднаквяване на съдебната практика, и ще даде съществен принос на изложените предпоставки за неправилност и недопустимост на въззивни решения, ще осигури решаване на сходни дела според точния смисъл на закона.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, а ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – трето лице-помагач на страната на ответника – не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.58/2007 г.), вр. §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.), тъй като касационната жалба е от 15.ХІІ.2010 г. и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По твърдението на жалбоподателя, че въззивното решение е недопустимо и с оглед задължението на ВКС, съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, да го допусне до касация.
Жалбоподателят поддържа недопустимост на въззивното решение, като постановено по жалба срещу недопустимо първоин – станционно решение поради произнасяне по непредявен иск – окръжният съд е разгледал два иска, от които вторият (за цената) – алтернативен, произнесъл се е по втория иск и липсва произнасяне по първия иск (за обезщетение от неизпълнен договор) и при внесена държавна такса за един от исковете, следователно по първия заявен иск липсва произнасяне.
Трайноустановена е съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е решение при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено е решение, когато съдът е бил десезиран, решение, постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена, какъвто не е соченият от жалбоподателя порок.
Не е налице твърдяната недопустимост на въззивното решение. Предявени са два иска: за осъждане на ответника реално да изпълни поетите с договорите задължения или за осъждане да плати 178 755.30 лв. – цена на доставени стоки, и с молба (л.122) ищецът е поискал изменение на петитума: ответникът да бъде осъден да плати 178 755.30 лв. – стойност на доставените стоки или обезщетение вместо изпълнение. Първоинстанционният съд е посочил, че са предявени: иск за 178 755.30 лв. – цена на доставени стоки по двата договора или иск за обезщетение в размер на същата сума и е уважил иск по чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД за цената и е посочил, че с оглед изхода на делото по този иск, няма да се произнася по втория алтернативно предявен иск.
По жалба на ответника въззивният съд е потвърдил решението, с която е уважен искът за цената на основание чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ и е посочил, че липсата на диспозитив в първоин – станционното решение по втория иск, може да се отстрани от първоинстанционния съд по реда на чл. 193 ал. 1 ГПК (отм.), ако има искане затова от ищеца. Приел е, че е допустим искът за цената, като ищецът дължи държавна такса като за един иск, тъй като съединяването е алтернативно и невнасянето й два пъти, както поддържа ответникът , не прави решението недопустимо.
Така постановеното въззивно решение не е недопустимо, тъй като е постановено по валидно предявен иск. Ищецът е предявил исковете при алтернативно обективно съединяване, поради което съдът дължи произнасяне по един от алтернативно предявените искове. Несъгласието на жалбоподателя с направените изводи за основателност на иска, не прави въззивното решение недопустимо.
Жалбоподателят не сочи кои е важният материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, без да посочи съдебна практика. Твърденият от него разрешен поцесуалноправен въпрос на поддържаните основания по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК, всъщност съставлява оплакване за недопустимост на решението. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените оплаквания. Непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Въпреки това следва да се отбележи, че не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкува – нето му, какъвто не е настоящият случай. Д. на жалбоподателя, че ВКС ще направи преценката за допустимост на решението, постановено по ненадлежно предявен иск, отново съставлява оплакване за недопустимост на решението, за което има постоянна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от изправяне и уеднаквяване, нито произнасянето по въпроса за допустимостта на решението ще осигури решаване на сходни дела според точния смисъл на закона, както поддържа жалбоподателят.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 445 от 1.ХІ.2010 г. по гр.д. № 178/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] дол да плати на [фирма] – [населено място] 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: