О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
София, 16.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание осми май и две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1665/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М., чрез процесуален представител главен юрисконсулт кап.Н. Г. срещу решение № 10/09.01.2014 г. по гр.д.№1119/2013 г. на Апелативен съд-П..
Ответникът по касационната жалба В. Н. М. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Д. Б. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 300/ 19.07.2013 г. по гр.д.№ 1044/ 2012 г. на Старозагорския окръжен съд. С него е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.300 ЗОВСРБ /отм./за сумата 35 885,75 лв.,представляваща направени разходи за издръжка и обучение на ответника,пропорционално на срока на неизпълнение на договора му за кадрова военна служба, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 14.03.2012 г. и мораторна лихва в размер на сумата 7 967,65 лв. за периода от 29.08.2009 г. до 14.03.2012 г. Въззивният съд е приел, че ответникът е завършил Н. „В.Л.” през 2008 г., като продължителността на обучението му била 4 години, 7 месеца и 8 дни.Със заповед на министъра на отбраната № КВ-323/ 08.04.2008 г. бил назначен на длъжност „командир на взвод” и му е присвоено първо офицерско звание „лейтенант”.С присъда ,влязла в сила на 24.02.2009 г. , е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.383 ал.1 НК и му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години.Със заповед № КН-107/ 22.04.2009 г. на министъра му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.282 т.1 б.”и” вр.чл.283 ал.1 т.4 ЗОВСРБ /отм./, прекратен е сключеният договор за кадрова военна служба и е освободен от длъжност на основание чл.128-в т.2 от с.з. Според уговореното в договора, срокът на службата е 14 години, в които се включват и годините на обучението му, като в случай на предсрочно прекратяване при условията на чл.128 т.8, чл.128-а и чл.128-в ЗОВСРБ /отм./ ответникът е длъжен да възстанови разходите по обучение, издръжка, квалификация и преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнение. Спорен между страните е бил размерът на разходите за неговото обучение и издръжка във военното училище. Към исковата молба е приложена финансова справка, изготвена от началниците на отделение „П.” и „Финанси” при Н. „В.Л.” в съответствие с Инструкция за определяне издръжката на един обучаем във ВА „Р.” и военните училища, обявена с МЗ № ОХ-40/08.01.1998 г./Инструкцията/Според заключенията на назначените по делото първоначална и допълнителна съдебноикономически експертизи, в училището не е водена персонална партида за ответника и не са начислявани както за него, така и за останалите обучавани разходите по обучението и издръжката им. Годишните отчети за 2003 г.-2005 г. на училището не са запазени поради изтекъл срок на съхранение. За периода 2003 г.-2008 г. не са изготвяни таблици за размера на разходите, не са подписвани от ректора и не са изпращани на министъра на отбраната за одобрение. Последната заповед № ОХ-210/21.03.2000 г. на министъра , с която се определят действителните разходи за издръжка и обучение на един обучаван се отнася за учебната 1997 г.-1998 г. Поради това експертизата е дала заключение, че е невъзможно да бъдат изчислени действителните разходи за издръжка и обучение на ответника в периода на обучението му.При тези факти въззивният съд е счел иска за основателен, но недоказан по размер. Направил е извод, че за касатора е възникнало правото да претендира възстановяване на разходите по обучение и издръжка на ответника . Относимата нормативна уредба за определянето им е чл.300 и § 11 ПЗР ЗОВСРБ /отм./, според които изчисляването се извършва на база на действителните разходи за лицето в годината на завършване, която е 2007-2008 г. За тази година не е издадена заповед на министъра за определяне на базата, на която да се изчислят действителните разходи, съобразно изискванията на Инструкцията.Приложената справка към исковата молба е изготвена на основание чл.13 от нея и е неотносима към настоящия случай, тъй като изчислението е на база разходите за учебната 1997-1998 г. с индексация и се отнася за случаи при предсрочно прекратяване на договора за кадрова военна служба по време на обучението във военното училище. В тежест на касатора е било разпределено при условията на пълно и главно доказване да установи действителните разходи, което той не е провел успешно,поради липса на необходимите счетоводни документи. Поради това въззивният съд е приел, че е невъзможно и приложението на чл.162 ГПК.Счел е също така,че не е предявен евентуален иск за разходите, изчислени съобразно чл.1 т.9 от ПМС № 162/20.06.2001 г., тъй като не е предявен различен по основание иск, а само е предложен различен начин на пресмятане на размера им.Намерил е,че не може ответникът да бъде осъден да заплати сума различна от действителните разходи за неговото обучение, въз основа на хипотетични изчисления на разходи за военно обучение.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Твърди,че от съществено значение за разрешаването на спора е въпросът:
– дали Инструкцията е приложима и относима към предмета на спора и дали приложената финансова справка представлява доказателство за изчислените действително направени разходи.
Счита,че заповеди МЗ № ОХ-40/08.01.1998 г., с която Инструкцията е обявена и МЗ № ОХ-210/21.03.2000 г. , с която са определени действителните разходи за издръжка и обучение на един обучаван за учебната 1997 г.-1998 не са оспорени по реда на чл.193 ГПК , представляват официални документи и удостоверяват фактите за извършените бюджетни разходи,които са доказателство за извършените действителни разходи.
Така формулираният въпрос в своята първа част , дали цитираната Инструкция е приложима и относима, не е релевантен, тъй като по него въззивният съд не е формирал правни изводи. Той е посочил,че относимата нормативна уредба е чл.300 и §1 ПЗР на ЗОВСРБ/отм./,която е действала към момента на прекратяване на договора за кадрова военна служба на ответника. Относно финансовата справка ,приложена към исковата молба е намерил, че е изготвена по реда на чл.13 от Инструкцията и поради това е неотносима, тъй като по този ред се изчисляват разходите за обучението на обучаеми,преждевременно напуснали курса на обучение, а ответникът не попада в тази хипотеза,тъй като е завършил обучението си ,т.е. въззивният съд не е направил извод,че Инструкцията е неотносима, както счита касаторът, а че финансова справка не е изготвена по реда,приложим за конкретния случай. В тази част въпросът не може да бъде преценен като общо основание за допускане на касационно обжалване и по причина,че е формулиран във връзка с обсъждането на доказателствата по делото.Касаторът не е посочил и не е аргументирал и допълнително основание.
Той поставя и процесуалноправния въпрос:
– дали съдът е длъжен да приеме, че при наличието на финансова справка издадена от Н. „В.Л.” за направените разходи за издръжка и обучение на ответника, неоспорена от ответника, ищецът не е доказал действително направените разходи.
Счита за необоснован извода ,че по делото не са ангажирани доказателства относно действителните разходи и че липсват документи за изчисляването им, както и че същият е в противоречие с приложените от него решение № 461/07.09.2009 г. по гр.д.№1283/2008 г. І г.о.,както и други решения, на различни по степен съдилища,за които няма данни дали са влезли в сила.Цитираното решение на ВКС обаче е постановено при различна фактическа обстановка -при разгледания в него случай размерът на разходите за обучение е установен въз основа на данни от оборотна ведомост, която възпроизвежда други счетоводни документи.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението,постановено от въззивния съд. За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обусловен от правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на делото и са включени в предмета на спора.Въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка по делото и с обсъждане на събраните доказателства, според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1.Такъв въпрос, както е посочено по-горе, не е формулиран. Не е обосновано наличието и на допълнително основание.Касаторът само е цитирал решението на ВКС, постановено преди приемането на новия ГПК, но не е изложил подробна аргументация какви разрешения са дадени по поставените въпроси в него и в какво се изразява отклонението на въззивния съд.Останалите съдебни актове не могат да бъдат коментирани, тъй като няма данни дали са влезли в сила.Според цитираното ТР –т.2 съдебна практика представляват само влезлите в сила съдебни актове.Приложено е и определение постановено по реда на чл.288 ГПК на ВКС, което също не представлява съдебна практика, тъй като с него не се създава сила на пресъдено нещо. Необосновававането на общо и допълнително основание по чл.280 ал.1 ГПК ще има за последица недопускането на касасционно обжалване на решението на въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски за това производство.Установил е плащането на адвокатско възнаграждение с представената по делото фактура и списък.Следва същите да му бъдат присъдени на основание чл.81 вр.чл.78 ал.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10/09.01.2014 г. по гр.д.№1119/2013 г. на Апелативен съд-П..
ОСЪЖДА М. да заплати на В. Н. М. сумата 600/шестстотин/лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: