1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
С., 17.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1405/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 24.03.2010 г. по гр.д.№ 1386/2007г. на районен съд- Д. по иск на С. В. П. и М. Я. П., квалифициран от съда с правно основание по чл.97, ал.1 ГПК, е прието за установено по отношение на ответника К. В. И., че ищците са собственици на имот стар пл.№122,123, попадащи в УПИ ХІІІ-55- за озеленяване, в кв. 19 по плана на [населено място], Кюстендилска област от 1988г., с площ на двата имота общо 535 кв.м., а на целия имот- 1061 кв.м.
С решение от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 356/ 2010 г. на Кюстендилски окръжен съд е прието, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо поради липсата на правен интерес от предявяване на иска, поради което е постановено неговото обезсилване и прекратяване на делото.
Ищците С. В. П. и М. В. П. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оспорват извода за недопустимост на предявения установителен иск за собственост.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на противоречие на въззивното решение с р.№ 403 от 13.04.1993 г. по гр.д.№ 42/ 93 г. на ІV г.о. и определение от 20.09. 2007 г. на ОС- София по ч.гр.д.№ 999/ 2007 г., с оглед на което молбата следва да се квалифицира по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да обезсили решението на първоинстанционния съд и прекрати производството по делото, възивният съд е приел, че правилната квалификация на иска е по чл.53, ал.2 ЗКИР, но че същият е предявен преждевременно и ищците нямат правен интерес от него, докато не е постановен отказ за поправка на плана по административен ред.
При съпоставката на въззивното решение с р.№ 403 / 93 г. на ІV г.о. е видно, че между тях няма противоречие, тъй като са постановени по различни правни въпроси, като по р.№ 403/ 93 г. спорът е бил за правилната квалификация на иска, когато той е предявен под формата на искане за отмяна на констативен нотариален акт по чл.431, ал.2 ГПК и не се обсъжда въпроса за правния интерес от иска по чл.32, ал.1, т.2 З..
В определението от 20.09.2007 г. на Софийски окръжен съд е изразено становище, че правният интерес е предпоставка за допустимост на установителния иск за собственост и че такъв интерес е налице когато се оспорва претендираното или отричано от ищеца право. По този въпрос също няма противоречие с въззивното решение, тъй като и в него се приема, че правният интерес е предпоставка за допустимост на иска. По тези съображения следва да се приеме, че касаторите не доказват твърдението си за наличие на противоречива съдебна практика по въпроса, по който се иска допускане на касационното обжалване.
Настоящият състав на съда обаче намира, че обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.т.1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика, формирана по въпроса чрез постановяване на решения по чл.290 ГПК, а именно р.№ № 15/ 23.02.2010 г. по гр.д.№ 3499/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. , р.№ 776/ 15.11.2010 г. по гр.д.№ 982/2009 г.на І г.о. и др., поради което и на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 356/ 2010 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Указва на касаторите да внесат в 7 дн. срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и да представят в същия срок вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изпълнение на указанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: