4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 796
София,02.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 913/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 840 от 10.11.2010 г. по гр.д.№ 145/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 23.11.2009 г. по гр.д.№ 3200/2006 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете на касатора срещу наследодателите на И. И. Д. по чл.258 ЗЗД за сумата 13 963.50 лв.
В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че въззивният съд необосновано е приел, че по договора той е имал качеството на изпълнител, а не на доверител, натоварен с организацията на строителството на сградата, в която попада апартамента на наследодателя на ответниците.
Представени са две изложения на основанията за допускане на въззивното решение до касация, в които се поддържа, че значимият за изхода на делото въпрос е „счита ли се за изправна страната, която е изпълнила задълженията си по организиране на строителство на определен обект и продължава да ги изпълнява по неприключил договор и дължи ли заплащане на извършвани СМР поетапно другата страна – възлагащата, която е предоставила на довереника си да я представлява при организиране на строителната дейност. Съществен бил моментът, че договорът между страните е изпълнен в частта относно задължението за прехвърляне на правото на строеж, но е в ход изпълнението му по отношение на строителството и предаване на готовия строителен обект с Акт обр.16”. С обжалваното решение по този въпрос съдът бил приел, че страната, прехвърлила правото на строеж и изпълняваща договора за организиране на строителството е неизправна и на това основание искът бил отхвърлен, докато с Решение от 29.03.2007 г. на САС по гр.д.№ 1035/2005 г. било застъпено противното становище, че след като обектът не е приет с Акт 16, то договорът не е прекратен.
Във второто изложение се поддържа, че обусловилите изхода на делото въпроси се свеждат до обема на задълженията на възложителя и поръчващия.
Ответниците по касация оспорват допустимостта на касационната обжалване с писмения си отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения частичен иск по чл.266 ЗЗД, въззивната инстанция приела, че от ищецът и настоящ касатор не е установил при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил качествено и в срок строително-монтажните работи, чиято стойност се претендира, както и че те са приети от възложителя. Посочено е, че със сключения предварителен договор за продажба на апартамент и гараж и договор за строителство е уговорено поетапно плащане, като с приемане на сградата, в което се намират обектите с Акт обр. 16 ще се уточни окончателната квадратура и съответно дължимото доплащане на стойността им. По предписание на ДНСК строителството било спряно, като на Общото събрание на собствениците било прието решение да се изградят окачени тавани, метални врати и алуминиеви балкони. От назначената експертиза се установявало, че балконите не са качествено изградени, както и останалите работи, които всъщност се претендира да бъдат заплатени. Прието, че поради липса на първоначални проекти и на Акт обр.16 не може да се уточни каква е допълнителната квадратура, ищецът не е доказал съответния извършен етап, с оглед на които е договорено да се разплащат извършените работи, нещо повече, не е снабдил собствениците, които са му отстъпили правото на строеж с Акт № 16, както и че никакви допълнителни СМР и никакви допълнителни суми извън първоначално договорените възложителят не е поемал да изплаща.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Поставените от касатора [фирма] въпроси са от значение за изхода по конкретното дело, но чрез тях са обосновани евентуални основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл. 288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване. Всички аргументи на касатора са изведени от поддържания довод, че сключеният между страните договор е съществуващ и че по него той е изправна страна. Същите са основават на неправилно приета според него фактическа обстановка, т. е. въведено е едно от касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да представляват същевременно и основания за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното към изложението решение от 29.03.2007 г. на САС по гр.д.№ 1035/2005 г. е постановено по иск с правно основание чл.92 ЗЗД между същите страни, с което е прието, че касаторът има качеството на изпълнител, обсъждани са процесните СМР, за които САС приел, че имат луксозен характер и се дължи заплащането им само ако е договорено извършването им, каквото в случая не било налице. Решението на СГС по иска по чл.92 ЗЗД е потвърдено, като е отменено само в частта, с която настоящият касатор е осъден да заплати стойността на неизвършените СМР /правилно/ и отхвърлил иска за тези СМР. Т.е. цитираното решение няма отношение, ако касаторът се позовава на него поради направения от съда извод, че договорът е съществуващ, доколкото със сега обжалваното решение противен извод не е направен.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 840 от 10.11.2010 г. по гр.д.№ 145/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: