О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
С., 02.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 343/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗАД [фирма] – [населено място] срещу Решение №2420 от 16.12.2014 г. по гр.д. №3146/2014 г. на АС-София в частта, с която е потвърдено Решение от 05.03.2014 по гр.д. № 16 957/2012 г. на СГС, с която искът на Р. Р. С. – от [населено място] по чл. 229 КЗ (отм.), вр. чл. 25 ал. 1 ЗЧСИ, срещу [фирма] – [населено място] за застрахователно обезщетение за имуществени вреди е уважен: за 206 940 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка ”Професионална отговорност на ЧСИ”, със законната лихва от 17.12.2012 г. и за 97 354.64 лв. – платена на увреденото лице законна лихва за периода 27.06.2008 г. – 23.07.2012 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение към касационна жалба жалбоподателят поддържа, че съдът е приел, че застрахователното обезщетение обхваща и облагата, която застрахованият е получил в резултат на деликта; съдът е присъдил на ЧСИ като част от застрахователното обезщетение сумата на събраните такси, която ЧСИ е бил осъден да възстанови на увреденото лице, затова поради липса на съдебна практика и изрично законово разрешение, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за обхвата на застрахователното обезщетение по чл. 229 КЗ и допустимо ли е то да включва: а) пропуснатата полза, каквато представлява неполученото от ЧСИ възнаграждение (такса) за извършен опис, когато самият опис е елемент от състава на деликта или б) сумата, представляваща реално намаляване патримониума на застрахования, която той е бил осъден да плати като обезщетение за имуществена вреда, причинена с извършения опис и в)лихвите върху посочените суми.
2. Жалбоподателят, като поддържа, че е отклонено от съда правоизключващото възражение за умишлено причиняване от деликвента на вредата, сочи, че съдът е приел, че умисълът не е доказан, а деликтът е извършен в условия на небрежност, вместо да приеме умишлена вина; евентуален умисъл, което е в противоречие с Р.№313/10.09.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1076/2011 г. на ІV г.о. и извежда въпроса: допустимо ли е съзнателното пренебрегване на законови задължения за спазване на основни принципи на гражданския процес и техните конкретни проявления, гарантиращи равенството на страните и законосъобразното служебно движение на делото, да бъде квалифицирано като добросъвестна небрежност; при какви условия посоченото поведение е допустимо да се квалифицира като нещо различно от умисъл.
3. Относно правните последици от участието на трето лице помагач поддържа, че съдът е приел, че застрахователят, като страна по застрахователното правоотношение, не може да прави възражения за размера на обезщетението, определено по иска по чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, което е неправилно, тъй като не са преклудирани възраженията на застрахователя поради това, че не са обект на обвързващата сила на мотивите по см. на чл. 223 ал. 2 ГПК и не могат да бъдат игнорирани от съда, като вън от съдържанието на мотивите, могат да се правят всички възражения във връзка с изпълнение на задълженията по застрахователния договор, които не са били обект на делото по деликтния иск и сочи съдебна практика: т.9 на ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК и Р.№125/26.11.2009 г. по т.д. №306/2009 г. на ВКС, І т.о., в противоречие с която счита, че е решен поставеният въпрос – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
4. Относно възражението за прилагане на чл. 211 КЗ аргументира, че липсват мотиви в решението, а се касае за императивна материалноправна разпоредба, за приложението на която съгласно т.2 от ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът дължи служебно произнасяне; сочи допуснатите от съда нарушения и извежда въпроса: съществува ли законова непълнота по отношение хипотезите, уредени в чл. 211 КЗ в материалния закон относно застраховките за гражданска отговорност и задължителните застраховки за професионална отговорност и следва ли да се прилага по аналогия нормата на чл. 211 КЗ към основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение на умишлено причинилото вредата застраховано лице, по който поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
5. Като прави оплакване за липса на мотиви относно направените правоизключващи възражения, поради което решението противоречи на задължителната съдебна практика, жалбоподателят извежда въпроса: представлява ли нарушение на изискването по чл. 235 ГПК за мотивиране на въззивното решение с препращане по чл. 272 ГПК към несъществуващи мотиви – въпрос, решен в противоречие с Р.№241/ 17.10.2012 г. по гр.д.№ 850/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Р. Р. С. – от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като сочи, че по последния въпрос цитираната съдебна практика е неотносима, тъй като въззивното решение съдържа мотиви; по първия въпрос не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 229 КЗ съдържа ясна регламентация на застраховката „ГО” и на ограниченията в отговорността на застрахователя – последният е свободен от отговорност при наличие на умисъл в действията на застрахования – чл. 211 КЗ – и в случая съдът е приел за недоказано възражението за умисъл, като основание за отказ за плащане, а не поради прилагане на която и да било норма на материалното право. Счита, че въпроси втори и четвърти съставляват един въпрос, касаещ прилагане на чл. 211 КЗ и съдът е приел, че умисъл не е доказан, което е решаващо за спора, а не прилагането на чл. 211 КЗ, по приложението на която норма е налице непоколебима съдебна практика – Р.№4/21. 03.2012 г. по т.д.№ 81/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. По въпрос три счита, че не съставлява формулиран конкретен въпрос и няма противоречие при прилагането на чл. 218 ГПК.
Постъпила е и насрещна касационна жалба с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от ищеца Р. Р. С. – от [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и отменено решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на първия от които не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението в частта, с която искът по чл. 229 КЗ (отм.), вр. чл. 25 ал. 1 ЗЧСИ, е уважен за сумата 206 940 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка ”Професионална отговорност на ЧСИ”, със законната лихва от 17.12.2012 г. и за сумата 97 354.64 лв. – застрахователно обезщетение за платена на увреденото лице законна лихва за периода 27.06.2008 г. – 23.07.2012 г., въззивният съд, излагайки свои мотиви и споделяйки тези в обжалваното решение, е приел, че са доказани предпоставките затова: валидно сключен договор за застраховка ”професионална отговорност на ЧСИ”; причинени имуществени вреди на [фирма] – страна в изп.д. №88/2008 г. в резултат на виновно неизпълнение от ЧСИ на професионалните задължения; и изплащане на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди, присъдено с решение по гр.д. №162/2008 г. на ОС -Кърджали. Съдът не е уважил възражението на ответника, че няма застрахователно събитие и покрит риск – предмет на застраховане е пасивът, а ищецът е възстановил неправилно събраната такса и не е налице обедняване и при уважаване на иска ще се обогати; не е уважил възражението, че увреждането е извършено умишлено, затова застрахователят не дължи обезщетение, и възражението, че ЧСИ не е уведомил своевременно застрахователя. Съдът е аргументирал, че съгласно чл. 229 КЗ(отм.) застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Посочил е, че съгласно чл. 25 ал.1 ЧСИ, ЧСИ се застрахова за вредите, които могат да настъпят следствие виновно неизпълнение на неговите задължения и съгласно чл. 3 от Наредба на МП №2/06.02.2006 г. за задължителното застраховане на ЧСИ, задължителната застраховка покрива отговорността за причинените на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ. Обосновал е, че е налице валидно сключен договор за застраховка „професионална отговорност” на ищеца, като ЧСИ, последният с решение по гр.д.№ 162/2008 г. на КОС е осъден да плати на [фирма] обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби 206 940 лв. и 97 354.64 лв. – платена на увреденото лице законна лихва от незаконосъобразно изпълнение на професионални задължения – допуснато нарушение на процесуалния закон, като увреждането не е умишлено и съставлява покрит риск. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства съдът е приел за неоснователно възражението, че застрахователят не бил уведомен от застрахования за заведеното дело по чл. 45 ЗЗД и е уважил иска за посочените суми по съображения, че отговорността на застрахователя на основание Наредба №2/06.02.2006 г. е лимитирана до размера на присъденото обезщетение и натрупаната законна лихва, и е отхвърлил иска за останалите суми по съображения, че същите не са покрити от застрахователния договор, съгл. р.ІІ на ОУ.
С оглед изложеното не са релевантни за делото въпроси трети и пети – обсъдени са правоизключващите възражения на ответника с изложените от въззивния съд мотиви и с препращането към съображенията в първоинстанционното решение, изложени са съображения и за размера на застрахователното обезщетение, в който искът е основателен с оглед покрития риск, както и съображения относно неоснователните претенции – не са налице въпроси, решени по делото в смисъла, изложен от жалбоподателя.
Въпрос първи за обхвата на застрахователното обезщетение по чл. 229 КЗ(отм.) е релевантен, доколкото искът е уважен за застрахователно обезщетение за причинените и изплатени на увреденото лице имуществени вреди, съгласно решение по гр.д.№ 162/2008 г. на КОС, в което застрахователят е участвал като трето лице помагач на ЧСИ. Няма съображения, както несъстоятелно се поддържа от жалбоподателя, застрахователното обезщетение да обхваща и облагата, която деликвентът е получил в резултат на извършения деликт, за да се отговори на въпроса дали застрахователното обезщетение включва пропуснатата полза; сумата, представляваща реално намаляване патримониума на ЧСИ, която той е бил осъден да плати и лихвите върху посочените суми, по който въпрос жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
И. въпрос втори не отговаря на данните по делото: жалбоподателят едновременно сочи, че възражението е отклонено от съда и че съдът вместо да приеме, че умисълът не е доказан и че деликтът е извършен при небрежност, е следвало да приеме наличие на умишлена вина, или форма на вина евентуален умисъл. Предметът на задължителната застраховка по чл. 25 ал. 1 ЗЧСИ, е очертан със застрахователния договор и Общите условия – професионалната отговорност на ЧСИ за покрити по застраховката застрахователни събития имуществени и неимуществени вреди, причинени на страните, другите участници в изпълнителното производство и на трети лица, с посочените в р.ІІ от ОУ изключения ; с влязло в сила решение, постановено при участието на застрахователя като трето лице помагач, е установено, че ЧСИ при изпълнение на професионалната си дейност е допуснал процесуална незаконо – съобразност – покрит риск – затова дължи застрахователно обезщетение да всички вреди, за които е осъден с решението по иска по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 441 ГПК и които е платил на увреденото лице. Инстанцията по същество е приела, че процесуалното нарушение, допуснато от ЧСИ, не е умишлено и не е приела да е налице умишлено причинено увреждане, а дали е правилен направеният извод, това касае правилността на решението и е оплакване по чл. 281 т.1 ГПК и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, с оглед приетото в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Установено е с влязло в сила решение, че ЧСИ е допуснал процесуална незаконосъобразност при извършените действия, че това е покрит риск, налице е отговорност за всички вреди, за които ЧСИ е осъден по иска по чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД в гр.д.№ 162/2008 г. на КОС, в което е участвал ЗАД [фирма], като трето лице – помагач на страната на ответника.
С оглед изложеното, не е релевантен въпрос четири относно възражението за прилагане на чл. 211 КЗ(отм.). Тъй като съдът е приел, че не е налице умишлено причинено от ЧСИ действие, не е налице императивна материалноправна разпоредба, за приложението на която съдът дължи служебно произнасяне, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: относно застраховката за професионална отговорност на ЧСИ следва ли да се прилага по аналогия нормата на чл. 211 КЗ към основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение на умишлено причинилото вредата застраховано лице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №2420 от 16.12.2014 г. по гр.д. №3146/2014 г. на АС – София в посочената част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: