О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
София, 02.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1718/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокати В. В. и М. П.-В. – процесуални представители на ответницата по исковата молба И. П. М. от [населено място], против въззивно решение №927/08.7.2011 г. по гр.д.№1274/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., втори състав.
С обжалваното решение е отменено решение №1418/23.4.2010 г. по гр.д.№8323/2009 г. по описа на Варненския районен съд, ХVІІ – ти състав, и е поставено предоставяне родителските права по отношение на малолетното дете Б. Г. Х. на бащата Г. Х. С., както и съвместното живеене на детето с бащата. Със същото решени е определен режим налични контакти между малолетното дете и майката И. П. М., прекратена е присъдената с решение от 30.12.2009 г. по гр.д.№9493/2009 г. по описа на Варненския районен съд, ХVІІ състав, в полза на детето издръжка в размер на 80 лева, която бащата е трябвало да заплаща, и е осъдена майката И. М. да заплаща в полза на детето Б., чрез нейния баща и законен представител Г. Х. С., месечна издръжка в размер на 40 лева.
Въззивната инстанция е приела, че съгласно разпоредбата на чл.71, ал.2 СК/отм./, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата спорът се решава от съда по местопребиваването на децата, като при решаването на този въпрос е необходимо да се преценят всички обстоятелства – възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, социалното обкръжение и материалните възможности и др., като се изхожда единствено от интересите на децата, а тези обстоятелства, взети в съвкупност формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето/децата/, и който да упражнява и родителските права.
Окръжният съд е приел също така, че най-съществените от посочените обстоятелства са тези, свързани с личните качества на родителите, като от решаващо значение е какво е конкретното проявление на тези качества. Досежно конкретния случай съдът е стигнал до извод, че не са ангажирани доказателства, които да обосновават наличие на отрицателни морални и личностни качества на бащата, както и че не са доказани наведените от майката твърдения за нисък морал на бащата и поставянето под съмнение на възпитателските му качества. Обсъдени са поотделно и в съвкупност материалния , образователния, здравословния и моралния статус на страните и като краен извод е прието, че към момента на постановяване на въззивното решение бащата е по-пригоден да упражнява родителските права по отношение на детето Б..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:
1. “Следва ли да се приеме, че е налице полагане на грижи от страна на бащата спрямо детето ? По този въпрос се сочи противоречие с практиката на ВС – ППВС №1/1974 г. – т.ІІ, б.”в” ?”.
2. “Следва ли краткотрайното и бързо отшумяващо разстройство, в което е изпаднала майката, да се приеме за изпадане в невъзможност от нейна страна да упражнява родителските права и да се приравнява това й състояние на заболяване по смисъла възприет в ППВС №1/1974 г., а ако се приеме, че по отношение на майката е налице заболяване, следва ли да се приеме, че наличието на заболяване е обстоятелство, обуславящо лош морален облик на родителя, а оттам и недобри възпитателски качества на същия?”.
3. “Налице ли е противоречие на постановения диспозитив с нормата на чл.59, ал.8 СК и допустимо ли е да се прилагат мерки за защита по чл.59, ал.8 СК в производство по реда на чл.71, ал.2 СК/отм./, и въобще налагат ли се такива мерки при липса на сезиране на съда с такова искане ? Този въпрос е поставен във връзка с определения режим на лични контакти между детето и майката?”.
4. “Следва ли съдът да приеме за установени обстоятелства, въз основа на противоречиви , взаимно изключващи се твърдения в експертиза и становище на ДСП, О “ЗД”, следва ли да се приеме, че има изградени чувства у детето в конкретния случай за периода от 10.02.2011 г. до 24.02.2011 г. в смисъла възприет в ППВС №1/1974 г.?”.
5. “Има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл.147, чл.266, ал.2 ГПК, когато те са във връзка с установяване интереса на детето в производство по чл.71, ал.2 СК/отм./, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липсата на задължителна за съдилищата практика и нуждата от тълкуване на нови процесуални норми ?”.
Освен изложеното и евентуално ако не бъдат възприети съображенията за наличие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.;280, ал.1 ГПК се иска тълкуване на цитираните процесуалноправни норми и разпоредбата на чл.59, ал.8 СК/нов/ по въпроса следва ли да се прилага в производство по чл.71, ал.2 СК/отм./ и по въпроса с така постановения диспозитив налице ли е “определено лице” по смисъла на чл.59, ал.8 СК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Г. Х. С., посредством процесуалния си представител – адв. Г. М., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
По първия от поставените въпроси, а именно “Следва ли да се приеме, че е налице полагане на грижи от страна на бащата спрямо детето ?”, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че същият е фактически, а не правен, поради което по него не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По втория от поставените въпроси, а именно “Следва ли краткотрайното и бързо отшумяващо разстройство, в което е изпаднала майката, да се приеме за изпадане в невъзможност от нейна страна да упражнява родителските права и да се приравнява това й състояние на заболяване по смисъла възприет в ППВС №1/1974 г., а ако се приеме, че по отношение на майката е налице заболяване, следва ли да се приеме, че наличието на заболяване е обстоятелство, обуславящо лош морален облик на родителя, а оттам и недобри възпитателски качества на същия ?”, съдът намира, че по естеството си и този въпрос е фактически. От друга страна, поставеният въпрос не е бил предмет на разглеждане в цитираното ППВС. Основното, върху което се акцентира в ППВС №1/1974 г. са интересите на деца – т.І.3, т.ІІ и т.ІV.1.
По третия от поставените въпроси, а именно “Налице ли е противоречие на постановения диспозитив с нормата на чл.59, ал.8 СК и допустимо ли е да се прилагат мерки за защита по чл.59, ал.8 СК в производство по реда на чл.71, ал.2 СК/отм./, и въобще налагат ли се такива мерки при липса на сезиране на съда с такова искане ?, съдът намира, че по този въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта му, с която е определен режим на лични отношения между майката и детето в присъствието на представител на ДСП – В. (социален работник, педагог или друг специалист с подходяща квалификация), тъй като срокът, който е определен в решението/ до края на 2011 г./ е изтекъл. Въпреки изложеното, следва да се добави, че дори и да не беше изтекъл посочения във въззивното решение срок, то постановеното от окръжния съд е в съответствие с т.ІV.2. изр.2 от ППВС №1/1974 г., поради което законът е приложен точно.
По четвъртия от поставените въпроси, а именно
“Следва ли съдът да приеме за установени обстоятелства, въз основа на противоречиви, взаимно изключващи се твърдения в експертиза и становище на ДСП, О “ЗД”, следва ли да се приеме, че има изградени чувства у детето в конкретния случай за периода от 10.02.2011 г. до 24.02.2011 г. в смисъла възприет в ППВС №1/1974 г.?”, по естеството си представлява касационно оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила, и то следва да бъде разгледано, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
По петия от поставените въпроси, а именно “Има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл.147, чл.266, ал.2 ГПК, когато те са във връзка с установяване интереса на детето в производство по чл.71, ал.2 СК/отм./, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липсата на задължителна за съдилищата практика и нуждата от тълкуване на нови процесуални норми ?”, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че и по този въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като за упражняването на родителските права и режимът на лични контакти на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права съдът следи служебно и се произнася дори и да не е сезиран, съобразявайки се с интересите на детето. Поради това във всеки един момент от разглеждането на делото до приключване на устните състезания във въззивната инстанция съдът може да събира доказателства изхождайки от интересите на детето.
По съображенията изложени по третия и петия от поставените въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване за тълкуване на цитираните процесуалноправни норми и разпоредбата на чл.59, ал.8 СК/нов/ по въпроса следва ли да се прилага в производство по чл.71, ал.2 СК/отм./ и по въпроса с така постановения диспозитив, налице ли е “определено лице” по смисъла на чл.59, ал.8 СК.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски за настоящото производство в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №927/08.7.2011 г. по гр.д.№1274/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., втори състав, по касационна жалба, вх.№26521/17.8.2011 г., подадена от адвокати В. В. и М. П. – В. – процесуални представители на ответницата И. П. М. от [населено място].
ОСЪЖДА И. П. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес за призоваване: [населено място], [улица], чрез адвокати В. В. и М. П. – В., да заплати на Г. Х. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], №, вх., ап., деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: