О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
[населено място] 20,10, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1681/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №V 30/09.05.2016г. по в.гр.д.№350/16г. на Бургаски окръжен съд , с което е потвърдено решение №1798/17.11.2015г. по гр.д.№4438/2015г. на Бургаски районен съд,с което са отхвърлени предявените от това дружество срещу [фирма] частични искове с правно основание чл.208 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД в размер на 20 001 лв. /от 85 085 лв./ и 1096,69 лв. /от 4665,35 лв./.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Изразява се несъгласие с извода на съда за липса на настъпило застрахователно събитие , покрито по договора за застраховка,като се твърди противоречие на този извод с тълкуването на понятието „кражба с взлом“,дадено в ППВС №6/71г.,изм. с ППВС №7/87г.,както и липса на основанията за отказ,визирани в чл.211 от КЗ /отм./.
Ответникът по касация [фирма] е оспорил основателността на изложените в касационната жалба съображения.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
В атакуваното въззивно решение Бургаски окръжен съд е споделил решаващите изводи на първата инстанция за липса на застрахователно събитие „кражба с взлом“,покрито по застрахователната полица и представляващо риск,подлежащ на обезщетяване.В отделно изложени от него мотиви е приел,че от събраните в хода на производството пред двете инстанции е установено,че търговският обект и намиращата се в него каса,съхраняваща застрахованото имущество са били отворени с оригиналните им ключове,без използване на сила,подкопаване и разрушаване,каквито деяния биха осъществили квалифицирания случай на кражба по чл.195 ал.1 т.3 от НК,която е покрития риск по застраховката и на каквото основание ищеца е заявил претенцията си по исковата молба.Позовал се е и на изключението,предвидено в общите условия по т.5.1,според която клауза не подлежат на обезщетяване щети или загуба на пари и ценности,освен ако те не са били съхранявани в метална каса с тегло над 200 кг,която е била отворена с взлом. Съдът се е позовал и на ППВС №6/71г.,изм. с ППВС №7/87г., в което е дадено тълкуване на понятието „взломна кражба“, както и на съдебна практика по търговски спор и по наказателно дело.Тъй като допълнително покритият по застраховката риск за кражба при хипотезата на чл.195 ал.1 т.4 от НК – с „техническо средство“ не е бил заявен пред районния съд като основание за претенцията на ищеца за плащане окръжният съд е намерил за недопустимо въвеждането на нов спорен предмет едва пред въззивната инстанция и поради това е отказал да разгледа свързаните с него обстоятелства и ангажирани доказателства.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поставил въпроса „Може ли въззивният съд да се позове и препрати към мотивите на контролираната инстанция,без да вземе отношение по конкретно наведени в жалбата и пледоарията доводи с позоваване на съдебна практика?“,който е релевирал с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и във връзка със соченото и представено от него решение по чл.290 от ГПК – №815/15.02.2011г. по гр.д.№1713/09г. на ВКС ,четвърто г.о.В последното се приема,че при постановяване на решението от въззивната инстанция е необходимо обсъждането на всички събрани по делото доказателства,заедно и поотделно,както и всички доводи на страните,свързани с твърденията им. Въпросът е обоснован с оплакването в касационната жалба,че съдът не е взел предвид това,че в пледоарията си пред въззивната инстанция касаторът е обосновал наличието на предпоставките,установяващи настъпилото застрахователно събитие с постановлението на прокуратурата за спиране на наказателното производство, квалифицирала деянието под разпоредбите на чл.195 ал.1 т.т.3 и 4 от НК. Това доказателство е обсъдено от въззивната инстанция в постановеното от нея решение,като въз основа на същото е прието за установено,че с него е спряно образуваното досъдебно производство,поради неустановяване извършителя. Обстоятелството, че от него съдът не е направил извод в сочения от касатора смисъл, е относимо към правилността на решението,която не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Въззивната инстанция, изразявайки съгласие с мотивите на първоинстанционния съд , е изложила и свои мотиви , с които е обосновала възприетата от нея обстановка и правните си изводи, в съответствие с константната задължителна съдебна практика относно приложението на чл.272 от ГПК. Поради това настоящият състав не констатира предпоставки за допускане на касационно обжалване във връзка с този въпрос,доколкото същият не осъществява характеристиките на правен такъв,разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС,съгласно постановките на т.1 и т.2 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС .
Вторият въпрос /перифразиран и конкретизиран от настоящия състав/ „Какво определя едно застрахователно събитие като взломна кражба и такава,извършена чрез ползване на техническо средство – от посочената в акт на прокуратурата правна квалификация на деянието и от посоченото в Общите условия на застрахователя или съобразно доводите на последния за липса на установени разрушени или повредени прегради при отнемането на застрахованото имущество?“ не е от естество, позволяващо чрез еднозначен отговор на същия да бъде постановен резултат,различен от оспорвания.Съдът не квалифицира деянието въз основа на доводите на която и да е от страните,а след комплексна преценка на събраните по делото доказателства,установяващи конкретни обстоятелства,позволяващи подвеждането им под съответната правна норма.В случая БОС е споделил доводите на ответника-застраховател за липса на основания да се приеме,че е налице взломна кражба,представляваща покрит от застраховката и твърдян в исковата молба риск,след като въз основа на установените по делото фактически обстоятелства е намерил,че те не се отнасят към хипотезата,предвидена в чл.195 ал.1 т.3 от НК,към която препращат и относимите към покритието Общи условия.Наличието на квалифицирания случай на кражба по чл.195 ал.1 т.4 от НК съдът е отказал изобщо да изследва по съображения,че не е бил сезиран с твърдение в исковата молба за договорено между страните допълнително покритие на риск,осъществяващ квалифицирания състав на престъпление „кражба чрез използване на техническо средство“ ,съобразно клаузата на т.2.1 от разд.II на Общите условия,за което да е била заплатена предвидената допълнителна премия. В решението не се констатират правни изводи,които биха могли да бъдат свързани с така поставения въпрос и,които да се свързват с някое от основанията на чл.280 ал.1 т.т.1,2 или 3 от ГПК. Твърдения, обосноваващи което и да е от тях и доказателства за наличието им /съответни съдебни актове/ не са направени или представени. Поради това и по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Последният формулиран въпрос „Съставлява ли кражбата на ключове от чуждо жилище чрез противозаконно проникване в него и с цел ползването на същите за извършването на кражба на ценности от друг имот с използване на техническо средство,съответно налице ли е основание за квалифициране на кражбата,извършена с откраднатите преди това оригинални ключове като взломна такава“ се твърди от касатора да е разрешен в противоречие с постановките на ППВС №6/1971г.,изменено и допълнено с ППВС №7/1987г. и с приетото в решение по чл.290 от ГПК – №163/22.12.2014г. по т.д.№528/14г. на ВКС,второ т.о. Така формулираният въпрос не е бил въвеждан в предмета на спора,доколкото довод в тази насока не е правен преди подаването на касационната жалба; липсват съответно направени от въззивния съд изводи за връзка на обусловеност между посочените обстоятелства, респ. за доказаността им,които да са го мотивирали да постанови крайния изход на спора. Поради това основание да се приеме,че е осъществен общият критерий на чл.280 ал.1 от ГПК,няма. Не се констатира и наличие на допълнителния сочен от касатора критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Задължителната практика,на която същият се позовава, е съобразена от въззивния съд при формиране на правните му изводи и последните не й противоречат.
Изложеното мотивира настоящия състав на Първо търговско отделение на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Бургаски окръжен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №V30/ 09.05.2016г. по в.гр.д.№350/16г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.