О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.796
гр. София, 20.12.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2206 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №17278 от 29.06.2017 г. по ч.гр.д.№7965/2017 г. на СГС. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на [фирма] срещу определение от 15.05.2017 г. по гр.д.№12467/2017 г. на СРС, с което е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на АС София-град.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. В случай, в който разпоредбите, които са уреждали дължимостта и механизма по внасяне на такса, са били обявени за противоконституционни от Конституционния съд, по реда на АПК ли следва да се претендира връщането на таксата, при положение, че не е налице индивидуален административен акт, който да е обявен за незаконосъобразен. 2. По кой ред следва да се разгледа претенция срещу държавата за връщане на заплатена такса, основанието, за която е отпаднало поради обявяването на законовите разпоредби, които я уреждат, за противоконституционни – по общия исков ред от гражданските съдилища или от административните съдилища. 3. Представлява ли таксата по чл.35а – чл.35в от ЗЕВИ /обявени за противоконституционни/ такса по смисъла на ЗДТ. 4. По кой ред следва да се разгледа претенция срещу държавата за неоснователно обогатяване, произтичаща от неоснователно задържане на заплатена такса по чл.35а ал.1 ЗЕВИ, основанието, за която е отпаднало поради обявяването на законовите разпоредби, които я уреждат, за противоконституционни – по общия исков ред от гражданските съдилища или от административните съдилища.
Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с Тълкувателно постановление №1/29.09.2016 г. и Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на О. на ГК и ТК на ВКС и О. на Първа и Втора колегия на ВАС, по отношение на втори въпрос – противоречивото му решаване от съдилищата, а спрямо трети и четвърти въпроси, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че отказът на ответника – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за връщане на събрани след 10.08.2014 г., на основание чл.35а вр.чл.35б и чл.35в от ЗЕВИ, суми от такса за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници за периода 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г., които разпоредби са обявени за противоконституционни с решение №13/31.07.2014 г. на К. съд, влязло в сила на 10.08.2014 г., има характер на административен акт. Посочил е, че предвидената в ЗЕВИ държавна такса представлява публично държавно вземане, като при плащане без основание за връщането й е приложимо правилото на чл.4б от ЗДТ, а при твърдение в исковата молба, че възстановяване на държавната такса липсва, се касае за искане с предмет от тези по чл.128 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ, а делото е подведомствено на административните съдилища.
С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по четвъртия от формулираните от частния касатор въпроси, който е обусловил правната воля на въззивния съд /останалите въпроси не са обусловили решаващия извод за реда, по който следва да се разгледа претенцията срещу държавата за неоснователното й обогатяване с оглед задържането на заплатена такса, основанието, за която е отпаднало поради обявяване на уреждащите я законови разпоредби за противоконституционни/. От друга страна е налице и селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като становището на въззивния съд е в противоречие с изцяло споделяното от настоящия състав разрешение, възприето в определение №634 от 12.12.2017 г. по ч.т.д.№2496/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение /постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК и изключващо наличие поддържания от частния касатор селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, според което исковете на производители на електрическа енергия срещу Държавата, за връщане на заплатени, на основание чл.35а ал.1 ЗЕВИ, държавни такси за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвид обявяването на нормата за противоконституционна, подлежат на разглеждане по правилата на неоснователното обогатяване и общия съдопроизводствен ред, пред граждански съд.
С оглед отговора на правния въпрос, въззивното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №17278 от 29.06.2017 г. по ч.гр.д.№7965/2017 г. на СГС.
ОТМЕНЯ определение №17278 от 29.06.2017 г. по ч.гр.д.№7965/2017 г. на СГС и потвърденото с него определение от 15.05.2017 г. по гр.д.№12467/2017 г. на СРС.
ВРЪЩА делото на Софийски районен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.