1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
С., 24.06 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1808 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ш. М. Й. от [населено място], Шуменска област, чрез пълномощника си адв. М. Д. от АК-Шумен, против въззивно решение № 176 от 19.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 347/2012 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 72 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 350/2011 г. на Шуменския окръжен съд, са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 50 и чл. 86 ЗЗД, срещу [фирма], с правоприемник в процеса [фирма] [населено място], за сумата от 25 100 лв., представляваща част от обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие възникнал пожар, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.03.2011 г. до окончателното изплащане.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че с постановеното въззивно решение, с което са отхвърлени изцяло предявените от него срещу ответното дружество искове с правно основание чл. 50 и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, изразяващи се в стойността на унищоженото му в резултат на възникнал пожар имущество със законните последици, въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос от материално естество, значим за изхода на спора, в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, като са посочени ППВС № 7/1959 г., решение № 134 от 22.05.2009 г. по в.гр.д. № 145/2009 г. на Сливенския окръжен съд и решение № 2107 от 19.12.2009 г. по в.гр.д. № 2331/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, 8 гр. състав. Поставеният материалноправен въпрос е за отговорността по чл. 50 ЗЗД на собственика на вещта за вредите, причинени от нея и по- конкретно, че при вреди, причинени от вещи, собственикът на вещта се освобождава от отговорност само ако се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или по изключителна вина на пострадалия.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност и липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Третото лице-помагач [фирма] [населено място] не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена над 5000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличие на предпоставките на чл. 50 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество за вреди, причинени от вещ, негова собственост, а именно да е налице вреда, причинена от вътрешните свойства на вещта или неупражняван надзор при експлоатацията й. В конкретния случай съдът е приел, че по делото е установено, че в резултат на избухналия пожар на 18.03.2011 г. ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на притежавано от него движимо и недвижимо имущество, но не е установено, че тези вреди са произлезли от свойствата и експлоатацията на електроразпределителната мрежа и присъединителните съоръжения, собственост на ответното дружество, което е упражнявало и надзора върху тях. Не е установена също така и причината за възникване на пожара, наличие на техническа неизправност на електроразпределителната мрежа, нито точното място, където е възникнало късото съединение – в коя част от мрежата – вътре или извън имота на ищеца. Отхвърлен е и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предвид акцесорния му характер. Т.е. основният извод на въззивния съд е, че в случая не са налице предпоставките за възникване на отговорността по чл. 50 ЗЗД.
В контекста на този основен извод на въззивния съд, обусловил изхода на спора, поставеният от касатора правен въпрос – за отговорността по чл. 50 ЗЗД на собственика на вещта за вредите, причинени от нея и по-конкретно, че при вреди, причинени от вещи, собственикът на вещта се освобождава от отговорност само ако се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителна вина на пострадалия, не е от значение за изхода на делото, поради което в случая не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Нещо повече, в т. 10 на ППВС № 7/1959 г. е прието, че собственикът на вещта и лицето под чийто надзор се намира същата, се освобождават от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителна вина на пострадалия, а не, че само в този случай те са освободени от отговорност. За да възникне отговорността по чл. 50 ЗЗД е необходимо да е настъпила вреда, причинена от вътрешните свойства на вещта или неупражняван надзор при експлоатацията й, тази вещ да е собственост или под надзор на определено лице, при бездействие от страна на собственика или лицето, осъществяващо надзор и причинна връзка между бездействието и настъпването на вредата от вещта. В настоящия случай искът е отхвърлен като неоснователен, като въззивният съд е приел, че от данните по делото, в т.ч. и изслушаната специализирана пожаротехническа експертиза, не са установени горните предпоставки за възникване на отговорността на ответното дружество по чл. 50 ЗЗД и този извод не е в противоречие с приетото в приложените въззивни решения и задължителната съдебна практика, а в съответствие с нея. В тази връзка релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото пред касационната инстанция, на ответника по жалбата не следва да се присъдят деловодни разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 176 от 19.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 347/2012 г. на Варненския апелативен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 6162/06.12.2012 г. на Ш. М. Й. от [населено място], [община], Шуменска област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: