О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
гр.София, 30.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 421/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на “АОТ” ЕАД-София срещу определение № 566 от 07.05.2009 г. на Софийски апелативен съд-гражданска колегия, ІІІ състав, постановено по ч.гр.д. № 825/2009 г., с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството – жалбоподател срещу разпореждането на СГС-VІ-3 състав от 08.01.2009 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение по т.д. № 1565/2003 г. в полза на “С”-ЕООД-София. Оплакването е за неправилност на определението поради обстоятелството, че “С” ЕООД-София не е титуляр на изпълняемото право и че е процесуално недопустимо постановяване на решение по отношение на същото поради отсъствие на съдебен акт на инстанцията, разглеждаща делото по същество, с което то да е конституирано в процеса. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи като съществен процесуален въпрос постановяване на съдебно решение по отношение на неправосубектна страна в противоречие с константната практика на ВКС. Твърди се, че правилното прилагане на нормата на чл.120 от ГПК /отм./, въпроизведена в чл.227 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложението на чл.280 ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят обосновава с липсата на съдебна практика на ВКС по подобен на настоящия случай казус. Като втори съществен процесуалноправен въпрос е посочен този за конституиране на универсалния правоприемник на заличеното ЮЛ, по който въпрос липсвала съдебна практика от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос за обхвата на проверката по реда на чл.406 ГПК по издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебно изпълнително основание, като и в този случай касаторът също се позовава на предпоставката на чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор “С” ЕООД-София е изложил съображения за отхвърляне на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
По молба на “С” Е. , гр. С. на 8.01.2009г. е разпоредено издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила осъдително решение по гр.дело № 1565/2003г. по описа на СГС. Това разпореждане е потвърдено с атакуваното с настоящата касационна частна жалба определение на САС.
Обжалваното определение не подлежи на касационен контрол.
Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебно изпълнително основание е двуинстанционно и същото приключва с влизане в сила на определението на въззивния съд, който се е произнесъл по съществото на частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист на това основание. Разпоредбата на чл. 407, ал. 1 ГПК предвижда обжалваемост на разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист. В Чл. 406, ал. 3 ГПК е предвиден инстанционен контрол по общия ред на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.406, ал.2 ГПК, т.е. касационният контрол на разпореждането за издаване на изпълнителен лист ще бъде осъществен при условията на чл.274 ГПК когато основанието за издаване на изпълнителен лист е някое от посочените в чл.404, т.2 и т.3 ГПК. От различния начин, по който е уредена обжалваемостта на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист на основание актовете по чл. 404, ал.1 и чл.404, ал.2 и ал.3 ГПК, се налага извода за двуинстанционно разглеждане на актовете на съда за издаване на изпълнителен лист на основание актове по чл.404, т.1 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, регламентира касационно обжалване само по отношение на актове подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното не е разглеждания случай. В случая, издаването на изпълнителен лист попада в хипотезата на чл. 404, ал. 1 ГПК, тъй като основанието за издаването му е влязло в сила осъдително съдебно решение. Следователно, след като процесуалният спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от Софийският апелативен съд, неговия съдебен акт е окончателен, а подадената срещу него частна жалба като недопустима ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “АОТ” ЕАД-София срещу определение № 566 от 07.05.2009 г. на Софийски апелативен съд-гражданска колегия, ІІІ състав, постановено по ч.гр.д. № 825/2009 г.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на уведомлението на страните за издаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: