5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1759/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
гр.София, 05.12.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1759/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. Т. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат К.Н. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 2072/27.12.2012 год., постановено по гр.дело № 2855/2012 год. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГО, І-4 състав от 30.03.2012 год. по гр.дело № 1263/2011 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу Гаранционен фонд [населено място] иск по чл.288, ал.1, т.2 КЗ за заплащане на сумата 60 900 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.07.2010 год. за разликата над присъдените от двете съдебни инстанции общо 39 100 лева до предявения размер от 100 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение, който се явява твърде занижен с оглед претърпените от пострадалата болки и страдания, нанесените телесни увреждания и икономическата конюнктура в страната.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложението на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, по който въпрос практиката на ВКС следва да бъде осъвременена с оглед почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди от ПТП.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд е обжалвано с касационна жалба и от третото лице помагач-делинквента П. Н. Д. от [населено място] чрез пълномощника му адвокат Б.М. от САК в осъдителната му част по съображения за необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по поставения въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и съдилищата, залегнала в т.ІІ на ППВС № 4/23.12.1968 год. и цитираните решения на различни състави на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК.
Ответникът по касационните жалби Гаранционен фонд [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че и двете касационни жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната им редовност, не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част апелативният съд е уважил предявеният от П. Т. срещу Гаранционен фонд иск допълнително за сумата 9 100 лева над присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер от 30 000 лева, като е оставил в сила решението на СГС в осъдителната му част, както и в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 39 100 лева до претендираните от ищцата 100 000 лева. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приложил принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на пострадалата за претърпените от нея болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията при процесното ПТП. Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства, включително заключенията на назначените по делото съдебномедицинска и автотехническа експертизи, съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите, като е съобразил вида на травмите, продължителността на лечението и интензивността на изпитаните през този период болки и страдания при определяне конкретния размер на обезщетението. С оглед данните по делото решаващият съд е направил извода, че пострадалата обективно е допринесла за увеличаване размера на вредите, чието обезщетяване търси, тъй като при произшествието не е ползуван предпазния колан за намаляване на риска от увреждане при установения механизъм на автопроизшествието. В тази връзка на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е намален с 1/3 размера на дължимото обезщетение, на колкото е преценен приноса на ищцата за настъпване на уврежданията /като същото е редуцирано до сумата 40 000 лева, от които е приспадната сумата от 900 лева, заплатена от бащата на делинквента на пострадалата/. Изводът за наличие на съпричиняване е обоснован с конкретните данни по делото, показанията на свидетелите и мнението на вещото лице д-р М. относно механизма, при който са настъпили уврежданията, които не биха били толкова тежки, ако тялото на ищцата не се е движило свободно на ляво и напред, после обратно, довело до силния удар на главата в теменно-тилната област.
При тези данни основният материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В случая в изпълнение на указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа за справедливост, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК и ТК на ВКС.
Аналогично е положението и по въпроса за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, по отношение на който също е налице задължителна съдебна практика, обобщена в ППВС № 17/18.11.1963 год., на която обжалваното решение не противоречи. Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е винаги конкретен и е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по делото. Касае се за определяне размера на отговорността на виновния причинител на вредите, поради което не е необходимо установяване вината на самия увреден. Поведението на последния е от значение доколкото може да се направи разграничение по размера на вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на делинквента и тези причинени от увредения. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, поради което не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Различният изход в приложените съдебни решения се дължи на различната фактическа обстановка и събраните доказателства по всяко едно от делата, а не на неправилно прилагане на материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав № 2072/27.12.2012 год., постановено по гр.дело № 2855/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: