5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№796
София,06.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 841 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Емил М. П. срещу Решение № 163 от 30.03.2012 год. по въззивно гражданско дело № 257/2012г. на ОС-Пазарджик.
С въззивнотото решение, постановено по жалбата на Емил П. е потвърдено Решение № 1133 от 27.12.2011г. по гр.д.№ 2223/2011год. на РС-Пазарджик. Първоинстанционният съд е уважил предявения по реда на чл.422 ГПК от Р. А. П. срещу Емил М. П., иск за установяване съществуването за вземане за сумата 17 940лв.-равностойност на 9 200 евро, за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на ищеца.
От ответника по касация Р. П. е постъпил писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК, с който се оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащането на разноски за касационното производство.
С исковата молба ищецът Р. П. е навел твърдения за наличието на каузално правоотношение, по повод на което е издаден запис на заповед от 05.09.2008г. за сумата 68 000 евро. Посочил е, че тази сума представлява дължимата от ответника окончателна продажна цена на имота, прехвърлен му от ищеца по силата на нот.акт 159, том ІІ, нот.дело 348/05.09.2008г., заедно с довършителните работи и пълното му обзавеждане, които дейности по устна уговорка между страните, ищецът поел задължението да извърши. В исковата молба се признава, че ответникът е издължил 58 750 евро. Ищецът иска по реда на чл.422 ГПК да установи, че ответникът му дължи още 9 250 евро-сума, за която по реда на чл.417 ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.415,т.7 ГПК-записа на заповед.
Касаторът не е оспорвал възникването на посоченото от ищеца каузално правоотношение и валидно поетото задължение да плати сумата 68 000евро, обезпечено с записа на заповед. Спорният между страните въпрос по повод на каузалното правоотношение е бил само този дали сумата 68 000 евро включва и цената на обзавеждането на апартамента. Спорен между страните е бил и въпросът за пълното погасяване на задължението на ответника по каузалното правоотношение. Становището на касатора е, че той погасил изцяло задължението си. Извършил неколкократни плащания: първа вноска от 50 000евро;през периода юни-септември 2009г. погасил още 2 000евро; през ноември 2009г.-платил 750 евро; януари 2010г. погасил 500 евро; септември 2010г.- заплатил 500 евро; на 10.12.2010г. още 7 500 евро и 13 150лв.
Ищецът не оспорва получаването на първата вноска 50 000евро. Признава и плащането на 10.12.2010г. на 7 000евро. Не е опровергал ангажираните от ответника доказателства за плащане, а именно твърденията на свидетелите на касатора за заплатени неколкократни вноски през периода юни-септември в размер на 2 000 евро и януари и септември още общо 1 000евро. Както се посочи, в исковата молба признава погасяването на задължението до размер на 58 750 евро.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на въпроса: „Чия е доказателствената тежест при направено от ответника-длъжник в производството по иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК възражение за липса на каузална сделка, или възражение за изпълнение на задълженията по каузалната сделка, поради която е издаден записът на заповед. Ищецът, или ответникът е този, който следва да установи съществуването на вземането, факта, от който то произтича, пораждането на задължението и неговия размер“.
Посочил е, че неправилно ОС е приел, че при възражение на ответника по иск по чл.422 ГПК за наличие на облигационни отношения, по повод на които е издаден запис на заповед, както и за изпълнението на задълженията по това облигационно правоотношение, тежестта за доказването им е на ответната страна. Намира противоречие на това разрешение със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 102/2011г. на Второ т.о.
Настоящият съдебен състав счита, че нито едно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК не е налице.
Това е така, поради обстоятелството, че предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване съществуването на вземането. Каузалното правоотношение подлежи на изследване, когато менителничният ефект има обезпечителна функция, и когато такова твърдение е валидно въведено от някоя от страните по делото. В този случай, доказателствената тежест за установяване на каузата и наличието/липсата на задължение по нея е на страната, която го твърди и черпи права от това.
В настоящия случай страните не спорят относно наличието на валидно каузално правоотношение –договор, по силата на който ответникът е поел задължение да заплати сума 68 000 евро по повод продажбата на закупен от ищеца апартамент и поето от продавача задължение по договор за изработка. С оглед на това, безспорно е пораждането на задължението и неговия размер и то е установено в процеса.
Доказателствената тежест за установяване на погасяването на това задължение е на ответника, който се позовава на плащане- Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49/2010 год. на І т.о. и Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901/2009 год. на І т.о., с които Върховният касационен съд се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и разясненията на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК.
Въззивното решение не противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, в синхрон е и с посочената от самия касатор също задължителна съдебна практика Решение № 672/2010г. на Второ т.о., поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Не са налице основанията за допускане на касационен контрол и по втория посочен от касатора процесуалноправен въпрос-за начина на установяване на клаузите на договор, който не е обективиран в писмена форма. Този въпрос е неотносим към обуславящите изводи на съда. Решаващите изводи на съда са основани не на тълкуване на устния договор и на спорния между страните въпрос дали сумата 68 000 евро включва стойността на обзавеждането. Изводът на съда е мотивиран със съждението, че независимо от обхвата на насрещната престация на ищеца, ответникът, който твърди, че е погасил чрез плащане задължението си в неоспорен общ размер на 68 000евро, следва да установи плащането и на остатъка от 9 250 евро.
Не е относим и към формиращите изводи на съда третият поставен от касатора процесуалноправен въпрос-дали съдът следва да се съобрази с изявленията на страните, очертаващи безспорните факти.
Ответникът твърди, че в мотивите ОС не е възприел безспорния между страните факт, че сумата 7 000 евро е платена на ищеца.
Плащането на сумата от 7 000 евро е извън предмета на спора, тъй като самият ищец признава плащането й на 10.12.2010г. и я включва в размера на призната платена от ответника сума от 58 750 евро, която не е предмет на заповедното производство и на иска по чл.422 ГПК.
Не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване и по четвъртия поставен от касатора процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо не приема някое доказателство за достоверно“. Това е принципен и общ въпрос, съдържащ в себе си отговор. Отделно от това в изложението си по пози въпрос касатора не посочва доказателства, игнорирани от съда без мотиви, а се позовава на невъзприемане от съда на негови фактически твърдения.
Доказателства за направените и поискани разноски от ответника по касация са представени, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 163 от 30.03.2012 год. по въззивно гражданско дело № 257/2012г. на ОС-Пазарджик.
Осъжда Емил М. П. от [населено място], [улица] да заплати на Р. А. П. със съдебен адрес [населено място], [улица],ет.1, адв.Р. М. сумата 300лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.