О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
гр.София, 09.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осми юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 1080/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Р. Т. Б. , в качеството й на едноличен търговец с фирма Е. „Х” за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 28.10.2009 г. по гр.д. № 3022/ 2008 г. С въззивното решение е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д. № 2165/ 2005 г., след което по предявените от Б. Б. Т. и Ю. П. И. против Р. Т. Б. искове по чл.30 ал.3 от ЗС последната е осъдена да заплати сумите 1 638,45 лв на Т. и 819,22 лв на И. , като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери съответно от 4 000 лв и 2 000 лв.
Въззивното решение е обжалвано само в осъдителната част, поради което в отхвърлителната част следва да се счита за влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил неправилно материалният въпрос може ли срещу съсобственик да се уважи иск по чл.30 ал.3 от ЗС тогава, когато ищецът не е уточнил коя точно част от съсобствения имот иска да ползва. Касаторът е повдигнал и въпросът може ли да се уважи иск за обезщетение срещу съсобственик, който ползва имотът и за стопански цели, и за лично живеене. Според него отговорът на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и твърдения, че въззивният съд не е обсъдил доводите за задължение на ищците като съсобственици да участват в тежестите, свързани с общата вещ и че между същите страни за ползването на същия имот е постановено друго решение на Градския съд, с което исковете за заплащане на обезщетение са отхвърлени. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответниците по касация оспорват жалбата като считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Въззивният съд е разгледал спор за обезщетение за ползване на съсобствен между страните по делото имот еднолично от един от съсобствениците, като хотел. Счетено е за установено, че против волята на ищците ответницата е преустроила и пристроила съсобствения имот и е започнала да отдава части от него за ползване на хотелски начала. След като е направил извод, че ползването на съсобствения имот от ответницата като хотел не дава възможност на ищците да участват в ползите от нея, съдът е уважил исковете на основание чл.30 ал.3 от ЗС.
При това положение материалният въпрос може ли срещу съсобственик да се уважи иск по чл.30 ал.3 от ЗС тогава, когато ищецът не е уточнил коя точно част от съсобствения имот иска да ползва, не обуславя крайният изход от спора. По принцип съсобствеността дава право да се ползва съсобствената вещ изцяло, а не само част от нея. Съсобствениците трябва да я ползват така, че да не си пречат, а ако само един извлича блага от нея, дължи на другите обезщетение. За основателността на претенцията за обезщетение законът не изисква неползващият съсобственик да е поискал да ползва част от имота. За разлика от фактическия състав по чл.31 ал.2 от ЗС, уважаването на искове по чл.30 ал.3 от ЗС не се предпоставя от получаване на писмена покана – и без да е отправил такава, неползващият съсобственик има право на обезщетение за ползите, от които е лишен. А след като материалноправната норма не поставя условие за предварително искане да се осигури ползване, то без всякакво значение е и обстоятелството каква точно част от съсобствената вещ би желал неползващият съсобственикът да ползва и каква част би се съгласил да предостави ползващият съсобственик.
Въпросът може ли да се уважи иск за обезщетение срещу съсобственик, който ползва имотът и за стопански цели, и за лично живеене, също не обуславя крайният изход от спора. Въззивният съд е прел от фактическа страна, че целият имот е ползван от ответницата като хотел. Правилността на този фактически извод в производството по чл.288 от ГПК не може да се проверява. А щом ответницата е преустроила къщата в хотел и я е използвала като такъв, ирелевантно е дали тя също е живяла в хотела. Във всеки случай дължи обезщетение на останалите съсобственици.
Доводът, че ищците имат задължение като съсобственици да участват в тежестите, свързани с общата вещ, също няма значение за изхода от спора. Въззивният съд не е бил сезиран с иск, с който Р. Т. Б. претендира съсобствениците й да бъдат осъдени да участват в тежестите, свързани с вещта. Поради това няма никакво значение дали такива тежести е имало и отговарят ли за тях ищците.
Що се касае до доводът, че между същите страни за ползването на същия имот е постановено друго съдебно решение, с което исковете за заплащане на обезщетение са отхвърлени, те не са подкрепени с никакви доказателства. Такова решение не е представено по делото, а и то би било от значение само доколкото е влязло в сила. Тъй като нито се твърди другото решение да е влязло в сила, нито има доказателства в тази насока, доводът не може да бъде счетен за основателен.
Ето защо съдът не намира да са налице основания по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в осъдителната му част. Искането в тази насока следва да се отклони.
В останалата (отхвърлителната) част решението на СГС не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода от спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени разноските, направени от ищците в касационното производство за адвокатска защита.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 28.10.2009 г. по гр.д. № 3022/ 2008 г. в осъдителната му част.
ОСЪЖДА Р. Т. Б. , в качеството й на едноличен търговец с фирма Е. „Х”, да заплати на Б. Б. Т. и Ю. П. И. сумата 300 лв (триста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: