О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
София, 27.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 288/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кока – К. Х. Б. К. България” АД, гр. К. чрез пълномощника адв. С срещу решение от 30.11.2009 год. , постановено по гр.д. № 2061/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което след като е отменено решението на варненския районен съд по гр.д. № 8738/2008 год. , в частта в която е отхвърлен искът на М. В. Г. с пр. осн. чл. 433,ал.1,т.3 КТ до размер на сумата от 11 365,14 лв. е постановено ново решение, с което този иск е уважен , ведно със законната лихва , считано от завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане и е потвърдено решението в останалата част, с която е признато за незаконно и е отменено наложеното на М. В. със Заповед № СО – Т- 1451/15.09.2008 год. дисциплинарно наказание „У” и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Касаторът е осъден да заплати държавна такса и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост /касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. .
Ответникът по касационната жалба М. В. Г., от гр. В., чрез адв. Д, оспорва както допустимостта на касационното обжалване , така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Моли да му се присъдят направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от нейната редовност за да бъде допусната до разглеждане по същество, следва да се изпълнени допълнителните критерии въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07. 20.07.2007 год./ за допустимост на касационното обжалване.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение, следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело. На второ място страната следва да е обосновала наличието на един или няколко от допълнителните критерии /основания / за допустимост на касационното обжалване визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 КТ.
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е посочил, че с обжалваното решение са разрешени няколко материалноправи и процесуални въпроса , в противоречие с практиката на ВКС.
Като правни въпроси е посочен този относно доказване на достоверната дата на пълномощното от 21.12.2007 год., с което Д. Н. М. на длъжност Директор , направление човешки ресусрси и връзки ос обществеността е била упълномощена от изпълнителните директори на компанията с право да налага предвидените в чл. 188 КТ дисциплинарни наказания в това число и уволнение. Счита, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВСКС ,като в тази връзка се позовава и представя Р № 1* год. по гр.д. № 1069/2004 год. на ВКС, ІІІ г.о. и определение № 205/23.04.2009 год. на ВКС, ІІІ г.о., позовава се и на Решение от 23.06.2009 год., по гр.д. № 514/2008 год. на РС гр. К., влязло в сила на 13.07.2009 год. посочва, че съдът в нарушение на чл. 266,ал.2, т.2 ГПК и чл. 267,ал.2 ГПК не е допуснал събиране на доказателства като е оставил без уважение направените от тях доказателствени искания . Счита, че по посочените разпоредби липсва съдебна практика поради което е налице осонванието на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В тази насока се позовава на определение №1090/01.09.2009 год. по гр.д. № 1004/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о.
Първият въпрос, който в изложението не е прецизно формулиран на практика касае въпроса относно доказателствените средства, с които може да бъде установявана достоверната дата на частен документ какъвто представлява представеното по делото пълномощно , с което законовите представители на дружеството са упълномощили директора на направление човешки ресурси и връзки с обществеността с правомощия във връзка с налагане на дисциплинарни наказания и др. Предвид влезлите в сила съдебни актове, на които страната се позовава във връзка с този въпрос, следва да се приеме, че същата се домогва да установи, наличие на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Решенията на ВКС, които са постановени при усл. на чл. 218е ГПК /отм./ не представляват задължителна практика и не могат да обосноват основание за допустимост по чл. 280,ал.1, т.1 ГПК / виж ТР №1/2009 год. Тези решения обаче не обосновават наличие на противоречива практика по повдигнатия от касатора въпрос:
Представеното решение от 23.06.2009 год., постановено по гр.д. № 514/2008 год. на Районен съд гр. К. изобщо не третира поставения правен въпрос, а решение № 15/19.01.2007 год. по гр.д. № 1069/2004 год., ІІІ г.о. на ВКС касае друга хипотеза – за установяване дата на която е депозирана молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, при положение, че такава дата изобщо липсва на документа, а не за установяване достоверността на съществуваща дата на частен документ , както е в процесния случай. Различно е и качеството на работникът / или служителят/ в двете хипотези. Ако в хипотезата на разглежданото решение работникът не е трето лице /по см. на чл. 145 / ГПК, доколкото става въпрос за произтичащо от него волеизявление отправено до работодателя. В настоящата хипотеза уволненият работник е трето лице по см. на чл. 181 ГПК / чл. 145 ГПК стар/, по отношение на едностранната сделка – упълномощаване от изпълнителните директори на дружеството на упълномощената Директор направление човешки ресусри и връзки с обществеността, издала процесната уволнителна заповед. Следователно по отоншение на него достоверната дата на пълномощното следва да бъде установена при условията на чл. 181 ГПК ,както е прието и във въззивното решение.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване и по втория посочен от касатора въпрос. Последното е така, доколкото съдът не е приел представените от него за пръв път пред въззивната инстанция доказателства поради тяхната неотносимост към спора, а не поради преклузия на възможността за тяхното представяне съгл. чл. 266,ал.1 ГПК.
По изолжените съображения не са налице основания за допустимост на касационото обжалване .
На осн. чл. 78,ал.1 във вр.,ал.5 ГПК във вр. чл. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждания касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника М разноски в размер на 450 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.11.2009 год. , постановено по гр.д. № 2061/2009 год. на Варненския окръжен съд.
Осъжда „Кока – К. Х. Б. К. България” АД, гр. К., да заплати на М. В. Г. от гр. В. разноски за настоящото производство в размер на 450 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: