О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
София, 29,12,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 606 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1578/8.ІV.2009 г. на „М” ЕООД-гр. Плевен, подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. Д от АК П. , против въззивното решение № 99 на Плевенския окръжен съд, ГК, от 26.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 34/2009 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 157 на Районен съд- П. от 17. ХІ.2008 г. по гр. д. № 2508/08 г. в обжалваната негова част: за осъждане на дружеството-настоящ касатор да заплати на „Т” ЕООД-гр. Плевен сума в размер на 2 952 лева /с вкл. ДДС/ на основание чл. 258 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на исковата молба /18.VІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 967.67 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от 2.І.2006 г. и до 18.VІ.2008 г., а също и в частта на присъдените по делото разноски.
Оплакванията на касатора „М” ЕООД-гр. Плевен са за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането му като неправилно и – независимо от допълнителното оплакване в изложението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила – да се постанови съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно съединените искове на „Т” ЕООД-гр. Плевен да се отхвърлят в предявените по делото техни размери, като на търговеца-касатор бъдат присъдени всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „М” ЕООД-гр. Плевен се позовава на едновременното наличие и на трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Плевенският ОС се е произнесъл по неназован от касатора въпрос, квалифициран като „материалноправен”, и това било станало в противоречие с практиката на ВКС, същият този /неформулиран/ въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, а с произнасянето си по съществото на жалбата настоящият състав на ВКС щял „да създаде една трайна съдебна практика, която ще доведе до точното прилагане на закона от съдилищата в Р. България, като по този начин ще допринесе и за развитието на правото”. По релевираната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени две решения на отделни състави на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./, както следва: 1/ Р. № 230/25.ІІ.2000 г. по гр. д. № 1286/99 г. и 2/ Р. № 968/16.VІ.1994 г. по гр.д. № 2049/93 г. на V-то г.о. Съответно във вр. с предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът „М” ЕООД-гр. Плевен посочва и прилага решение на СГС от 25.І.2005 г., постановено по гр.д. № 1122/04 г., за което обаче няма данни да е влязло в сила.
Ответното по касация „Т” ЕООД-гр. Плевен не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Плевенския ОС, касационната жалба на „М” ЕООД-гр. Плевен ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Възможните хипотези по трите точки на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване, са дадени от законодателя алтернативно. Логически всеки един въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, който е обусловил решаващите правни изводи на въззивен съд по конкретно дело и по който има създадена практика на ВКС, няма как да е такъв, който едновременно да е решаван противоречиво от съдилищата в страната – в подобна хипотеза постановените от последните актове по съществото на спора ще са в обективно противоречие с въпросната практика на ВКС. Отделно от това обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася в равна степен и до фазата на нейното селектиране в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК. Това по-конкретно означава, че диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в задължението на касатора да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. обжалваното въззивно решение никога не може да се допусне до касационен контрол без от страна на касатора да е бил посочен този въпрос. В заключение, след като ВКС не е длъжен и сам не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, нито на база сочените в него факти и обстоятелства, в случая се е налага извод, че щом като „М” ЕООД-гр. Плевен не е посочило общото основание за допускане въззивното решение на Плевенския ОС по гр. д. № 34/2009 г. до касационен контрол, достъпът до него ще следва да му бъде отказан.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 99 на Плевенския окръжен съд, ГК, от 26.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 34/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2