О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
гр.София, 18.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 737/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А”О. , гр. Р. срещу решението на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав № 32/24.09.2008 год., постановено по гр.дело № 1745/2007 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, VІ ТО, 2 състав от 14.05.2007 год. по гр.дело № 1888/2006 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу „И”З. , гр. С. иск по чл.190 КЗ за заплащане на сумата 49 210,15 лева – застрахователно обезщетение по застраховка „карго” за унищожен товар, предмет на застрахователна полица от 31.03.2006 год., както и претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 3 703,42 лева върху посочената главница, която има акцесорен характер. Със същото решение е отхвърлен и евентуалния иск по чл.368 ТЗ, предявен от ищеца срещу „С”ЕО. , гр. С. за същата сума като обезщетение за погинал товар при изпълнение на договор за превоз между страните, както и обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за сумата 3 703,42 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че в противоречие със събраните доказателства съдът е отхвърлил иска срещу застрахователя въпреки наличието на валиден договор за застраховка на процесния товар и безспорния факт, че същият е бил унищожен поради възникнал пожар в автомобила, с който е бил превозван. Посочва се още, че договорът за превоз е реален и с предаването на товара превозвачът носи отговорност за опазването му, поради което неправилно е отхвърлен и евентуалния иск по чл.373 ТЗ.
В допълнително изложение към касационната жалба без да конкретизира съществения материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, касаторът отново излага доводи за неправилност на въззивното решение и наличие на отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено чл.280, ал.1, т.3 ГПК по съображение, че се касае за съществен материален интерес предвид цената на исковете, както и за правилното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба „С”ЕО. , гр. С. поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Аналогично становище поддържа в отговора си на касационната жалба и ответникът „И”З. , гр. С..
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение. След извършена цялостна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото съдът е направил решаващия извод, че претендираната застрахователна сума не се дължи, тъй като застрахованият товар погинал при пожар в превозното средство се е намирал в автомобил, който не е с покрит транспортен риск от застрахователната полица № 20710/06/701/980, подписана между ищеца и застрахователя „И”ЗЕАД. Натоварването на процесния товар на превозно средство различно от посоченото в застрахователната полица е на риск и отговорност на самия товародател, поради което липсва правно основание да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по договора за застраховка „карго”, поради което искът по чл.190 КЗ е отхвърлен като неоснователен. По отношение на евентуалния иск по чл.368 ТЗ, предявен срещу „С”ЕО. , гр. С. по делото е безспорно установено, че липсва пряка облигационна връзка между страните, тъй като не се установява договор за превоз с автомобилен транспорт, сключен между ищеца и ответника по този иск. Стоката е била натоварена на процесния автомобил-собственост на „С”ЕО. въз основа на заявка за възлагане на превоз от „А”АД, който се явява спедитор на товародателя „А”ООД. За превоза няма издадена товарителница. Липсва и международна товарителница обр. СМR, въпреки че стоката е била предназначена за износ и е следвало да бъде превозена до Франция. По делото е безспорен фактът, че ищецът е договарял транспорта на процесната стока с „А”АД, а не с превозвача „С”ЕО. , който е изпълнявал заявка на спедитора, а не на самия товародател, с когото няма пряка договорна връзка. При тези фактически данни ищецът няма право да претендира от ответника „С”ЕО. обезщетение за вреди на договорно основание и искът по чл.368 ТЗ е неоснователен, като договорната отговорност следва да се реализира по реда на създадените договорни връзки. Изцяло погрешно е поддържаното от касатора становище, че с натоварването на стоката на процесния автомобил е сключен превозен договор със „С”ЕО. , тъй като превозният договор е консенсуален, а не реален и сключването му се удостоверява с постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, каквито данни в случая не са налице.
Жалбоподателят не сочи същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Развитите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът въобще не сочи; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Не бъдещото касационно решение или значителния материален интерес, а разрешеният правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговска колегия на Върховния касационен съд счита, че въззивното решение на САС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, като касаторът следва да бъде осъден да заплати на „С”ЕО. направените съдебни разноски в касационното производство в размер на 2 000 лева-адвокатски хонорар, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав № 32/24.09.2008 год., постановено по гр.дело № 1745/2007 год.
ОСЪЖДА „А”О. , гр. Р. да заплати на „С”ЕО. , гр. С. сумата 2 000/две хиляди/лева – съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: