3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София, 11.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2911 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. П. З. чрез адв.В. Т. срещу решение от 11.01.16г., постановено по в.гр.дело № 1775/15г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № І -45-21 от 3.11.14г.по гр.дело № 30690/11г.на Софийски районен съд,І г.о.45 състав.С него е признато за установено по предявения от Д. О. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 вр.с чл.439 ГПК ,че ищецът не дължи на ответника Р. П. З. сумата от 13 000 щатски долара въз основа на запис на заповед от 2.03.99г.,ведно със законната лихва,считано от 2.03.99г.до окончателното изплащане,въз основа на изпълнителен лист,издаден на 12.07.02г.по гр.дело № 04735/02г.на СРС,56с.,поради погасяване на вземането по давност.
Жалбоподателят поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси : 1.При предявяване на отрицателен установителен иск следва ли ищецът изрично да се позове на изтекла давност още в исковата молба,за да бъде тя основание на иска; 2.Допустимо ли е при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парично вземане без посочване на конкретно основание за това,ищецът впоследствие да уточни,че се позовава на изтекла давност; 3.Представлява ли позоваването на изтекла погасителна давност след предявяване на исковата молба за недължимост на вземане валидно уточнение на иска или е недопустимо предявяване на нов по основание иск; 4.Как се определя предметът на доказване при отрицателните установителни искове в случаите,когато ищецът не е направил конкретни възражения срещу спорното право и в случаите,в които той е изложил възраженията си.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Д. О. счита,че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване,по следните съображения:
За да приеме,че ищецът надлежно е заявил твърдението за недължимост на претендираното вземане на основание изтекла в негова полза погасителна давност,въззивният съд е изложил следните съображения: В исковата молба са изложени фактически обстоятелства за недължимост на процесното вземане по издаден запис на заповед от 2.03.99г.,въз основа на който е издаден изпълнителен лист на 12.07.02г.по гр.дело № 04735/02г.на СРС,56 състав.В първото по делото заседание пълномощникът на ищеца е заявил,че основанието за недължимост на вземането,обективирано в процесния запис на заповед,е изтекла погасителна давност и това е посочено в доклада на първоинстанционния съд,обективиран в определение от открито съдебно заседание на 15.10.12г.,срещу който страните не са възразили.Направен е извод,че обстоятелствената част на исковата молба следва да се счита за надлежно конкретизирана в първото по делото заседание съгласно чл.143 ал.2 и чл.145 ал.2 ГПК,поради което първоинстанционният съд е формирал волята си въз основа на надлежно заявено искане за защита и постановеният съдебен акт е допустим.
Поставените от жалбоподателя въпроси не са разрешени от въззивния съд в отклонение от задължителната практика.В решение № 98 от 16.04.14г.по гр.дело № 5788/13г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба,която трябва да отговаря на предвидените в чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК изисквания.За редовността на исковата молба съдът следи служебно,тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение.При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 съдът трябва да процедира по начина,указан в чл.129 ал.2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез точно и ясно формулиране на исковата претенция.В случая първостепенният съд е процедирал по този начин. С протоколно определение от 21.05.12г.съдът е оставил без движение исковата молба с указания до ищеца ,в т.ч.и да посочи основанието,на което претендира недължимост по предявените искови претенции по чл.439 ГПК.След уточнението от ищеца с писмена молба от 1.06.12г.в съдебно заседание на 3.07.12г. с определение на съда е допуснато направеното уточнение относно основанието за недължимост на претендираната парична сума и същото е посочено и в доклада по чл.146 ГПК.Недостатъците на исковата молба са били отстранени и за въззивния съд не е имало задължение да процедира по аналогичен начин.Предметът на доказване при отрицателния установителен иск се определя от изложените фактически обстоятелства в исковата молба и уточненията към нея.
. Приложените от касатора съдебни решения не са относими към поставените от него правни въпроси.Решение № 9 от 12.09.13г.на ВКС по т.д.№ 616/11г.на ІІ т.о.е постановено по въпроса за приложимия давностен срок по отношение на вземанията за консумирана топлинна енергия.В решение № 58 от 16.05.11г.на ВКС по гр.дело № 117 /10г.на І г.о.са обсъдени въпросите за съответствието между предмета на спора, субстанциран с въведените фактически обстоятелства и направеното искане, и за възможността да се извърши изменение на иска във въззивната инстанция с въвеждане на нов спорен предмет.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване при наличието на задължителна практика по поставените въпроси.
С оглед изхода на производството жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 11.01.16г., постановено по в.гр.дело № 1775/15г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р. П. З.,със съдебен адрес : [населено място], [улица] да заплати на Д. О. с адрес/населено място/, /улица/ сумата 1500 лв/хиляда и петстотин/съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.