3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
С., 18.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 150 / 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 20 от 29.04.2010 г. по гр.д.№ 138/2009 г. на Габровски окръжен съд, потвърдено с решение № 184 от 15.10.2010 г. по гр.д.№ 354/2010 г. на Великотърновски апелативен съд ответникът [фирма] е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ищеца Б. К. Х. владението на собствения му недвижим имот, представляващ ПИ № 2212, кв.23а по действащия кадастрален плана на [населено място] с площ 1660 кв.м. С решението са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС на В. С. и Н. Ц. К. против същия ответник за предаване владението на поземлен имот № 583 в кв.25 по плана на [населено място] от 1966 г. с площ 5478 кв.м., включен в УПИ І в кв.23а по плана на [населено място].
Решението е обжалвано от ответника в частта, с която срещу него е уважен иска на Б. К. Х. и от ищците В. С. и Н. К. в частта за отхвърляне на техния ревандикационен иск за имот пл.№ 583.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Първоначални собственици на имот пл.№ 2212 са били П. С. и М. С., видно от нот. акт № 97/94 г., издаден на основание наследство и давност. С нот.акт № 23/ 2008 г. те са го продали на ищеца Б. Х.. Имотът е бил част от имот пл.№ 582 в кв.23 по плана на [населено място] от 1966 г., а е обособен с отделен планоснимачен номер като имот пл.№ 2212 след попълване на плана по реда на чл. 32, ал.1, т.2 З. през 1994 г.
Част от имот пл.№ 582 е отчуждена през 1974 г. по реда на З. за построяване на болница, а целият имот пл.№ 583 е отчужден през 1988 г. за почивен дом „П.”. П. имоти попадат в парцел І- почивен дом „П.” съгласно плана от 1966г. и 1986г.
Сградата на почивния дом е построена през 1974 г. и заедно със земята е предоставена за стопанисване и управление, а после и в собственост на „Пр. р. и о.” ЕАД / ПРО/. След няколко разпоредителни сделки с терена и сградата, към настоящия момент имотът се държи от ответника, който е последният приобретател и срещу когото са насочени ревандикационните искове.
За да уважи иска на първия ищец Б. Х., съдът е приел, че придобитият от него имот пл.№ 2212 не попада в частта от имот пл.№ 582, отчуждена през 1974 г., за болница, останал е в патримониума на тогавашните собственици и е могъл валидно да бъде прехвърлен на ищеца.
Исковете на другите двама ищци са отхвърлени по съображения, че целият претендиран от тях имот пл.№ 583 е бил отчужден по реда на З. със заповед от 1988 г., като собствениците са получили съответното парично обезщетение, за което съдът е направил извод от запазената отчуждителна преписка, като не е уважил довода на ищците, че такова обезщетение не е изплатено. Съобразено е и обстоятелството, че на ищците е отказано възстановяване на имота по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др.
В жалбата на ответника срещу уважения иск на Б. Х. се поставя въпросът за приложението на чл.59 З., като се твърди, че неговите праводатели не са могли да придобият по давност реална част от имот пл.№ 582 и в този смисъл е налице противоречие с практиката на ВС. Такова противоречие обаче няма, тъй като посочената практика и чл.59 З. имат предвид забрана за придобиване по давност на реална част от дворищнорегулационен парцел, докато в случая се касае за част от имот, който е заснет само по кадастралния план и е в включен в парцел за обществено мероприятие. Постановеното в същия смисъл решение на въззивния съд съответства на установената съдебна практика, поради което по поставения въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Тъй като имот пл.№ 2212 е заснет по кадастъра на 8.08.94 г., а нотариалният акт за собственост, с който са се снабдили праводателите на ищеца Б. Х. е съставен три месеца след тази дата- на 30.11.94 г., се поставя и въпросът може ли имотът да се придобие по давност само за три месеца. Въпросът е поставен извън фактите по делото, от които е установено, че владението е продължило десет и повече години преди съставяне на нотариалния акт, поради което нотариусът е направил констатация, че молителите са придобили имота по давност. Заснемането на имота по кадастралния план отразява границите на имота, в които е упражнявано това владение, а не е начало на давностния срок, както се поддържа в жалбата. По тези съображения следва да се приеме, че и по двата въпроса, поставени от касатора [фирма]-С., не се излагат обосновани съображения, свързани със значението на въпросите за изхода на спора и с някоя от предпоставките по чл.280, ал.1, 2 или 3 ГПК, поради което жалбата не следва да се допусне до разглеждане.
По жалбата на другите двама ищци за отхвърления иск за имот пл. №
583 оплакванията им са главно относно извода на съда, че обезщетението за отчуждения имот е изплатено на собствениците – т.е. става дума за фактически въпрос, по който съдът е направил съответен извод въз основа на събраните по делото доказателства. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС обжалването се допуска, ако касаторът формулира правен, а не фактически въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, както и че в настоящото производство не се проверява правилността на фактическите констатации, направени от съда, както и правилността на самото решение. По тези съображения следва да се приеме, че по жалбата на В. С. и Н. К. не се установява наличието на първата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, и затова и тя не следва да се допусне до разглеждане от касационната инстанция.
В жалбата се развиват и доводи за нищожност на заповедта по чл.95 З. от 1988 г. за отчуждаване на имота поради издаването й от некомпетентен орган, но те не следва да се обсъждат, тъй като се навеждат за първи път пред касационния съд, което е недопустимо.
В обобщение и по двете жалби не се установява основание за допускане на касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184 от 15.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 354/2010 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: