4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
С., 22.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 4205/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1887 от 08.08.2013 г. по ч.гр.д. №2669/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено Определение от 22.05.2013 г. по гр.д.№ 2566/2012 г. на СГС в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] – [населено място] за издаване на обратен изпълнителен лист срещу [фирма] – [населено място] за сумите, предмет на изп.д.№ 20128300400119/2012 г. на ЧСИ № 830 С. Т. с района на ОС-Пловдив и в тази част е прекратено производството по делото и с което е потвърдено определението в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на [фирма] – [населено място] за обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на решение на АС при Б. по в.а.д.№ 497/2010 г. Жалбоподателят сочи решените правни въпроси: в конкретния случай кой е компетентния орган да разгледа искането за обезсилване на издадения изпълнителен лист и кога следва да се приеме, че спорът ”окончателно” е разрешен, когато след отмяна на решението, постановено от АС при Б. по иск по чл. 47 ал. 1 т. 3 ЗМТА е недопустимо повторно разглеждане на арбитражния спор от АС при Б. и поддържа, че по първия въпрос няма съдебна практика. Жалбоподателят излага оплакване, че неправилно въззивният съд е приел, че искането за издаване на обратен изпълнителен лист следва да се прави пред онзи държавен съд, който ще разгледа спора по същество, като поддържа, че [фирма] е събрал вземанията си въз основа на решението на АС при Б. и за него липсва правен интерес да предявява иск за вземането си пред държавен съд, от друга страна вземането е събрано на „несъществуващо основание”, доколкото решението по в.а.д.№ 497/ 2010 г. на АС при Б. е отменено с решението на ВКС по иска по чл. 47 ЗМТА, като няма правна логика приетото от въззивния съд, че [фирма] следва да се защити с иск по чл. 55 ЗЗД, напротив, правната логика е да се издаде обратен изпълнителен лист при окончателна отмяна на съдебното решение. В Допълнение към жалбата поддържа, че е направил искане за издаване на обратен изпълнителен лист по т.д.№ 709/2012 г. на ВКС, което не е уважено от ВКС с мотиви, че по искането следва да се произнесе СГС по гр.д.№ 2566/2012 г., издал изпълнителния лист, и поради създадена противоречива съдебна практика иска обжалваното определение да се отмени и да се постанови издаването на обратен изпълнителен лист.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него съответно е потвърдено и обезсилено определение, постановено по искане за обезсилване на изпълнителен лист и за издаване на обратен изпълнителен лист, намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена в срок и редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което СГС е оставил без разглеждане молбата [фирма] – [населено място] за обезсилване на издадения изпълнителен лист в полза на [фирма] – [населено място] поради липса на правен интерес. Съдът е изложил, че обезсилването на ИЛ цели отпадане на материализираните в него права и задължения за предприемане на действия по принудително реализиране на удостовереното с ИЛ вземане, което обезсилване на ИЛ може да стане, докато не бъде реализирано вземането, за което е издаден ИЛ, а в случая вземанията, за които е издаден изпълнителния лист по реда на чл. 404 т. 1, вр. чл. 405 ал. 1 т. 3 ГПК, са удовлетворени чрез индивидуално принудително изпълнение и изпълнителното дело е прекратено на това основание. За да обезсили определението и да прекрати производството по делото по искането на [фирма] – [населено място] за издаване на обратен изпълнителен лист срещу [фирма] – [населено място] за сумите, посочени в изпълнителния лист, въззивният съд е изложил, че компетентен да се произнесе по искането не е съдът, издал изпълнителния лист – СГС по гр.д.№ 2566/2012 г., а ВКС по т.д.№ 709/2012 г., разгледал иска по чл. 47 т. 3 ЗМТА, отменил решението, постановено по в.а.д. №497/ 2010 г. на АС при Б., с което е сложен край на арбитражното производство, доколкото има искане затова. Като е заключил, че СГС се е произнесъл с недопустимо определение, с което е отказал да издаде обратен изпълнителен лист, въззивният съд го е обезсилил и е прекратил производството по делото по това искане.
Не следва да се допуска касационно обжалване на определението в частта, с която въззивният съд е оставил без разглеждане молбата на [фирма] – [населено място] за обезсилване на издадения изпълнителен лист в полза на [фирма] – [населено място] поради това, че са събрани по посоченото изп.дело на ЧСИ сумите, за които е издаден изпълнителният лист. Установена е съдебна практика по въпроса, че трябва да е налице правен интерес у молителя, за да се уважи искането за обезсилване на издаден изпълнителен лист. Щом като са събрани сумите въз основа на издадения изпълнителен лист, поради което е прекратено образуваното изпълнително дело, и да се обезсили изпълнителният лист, с това молителят няма да защити правата си, а той поддържа, че не дължи тези суми. Обезсилването на ИЛ може да стане доколкото вземанията, за които ИЛ е издаден, не са събрани. Поради липса на правен интерес на [фирма] от обзсилване на изпълнителния лист, СГС е оставил без разглеждане молбата за обезсилване на издадения изпълнителен лист, което определение въззивният съд правилно е потвърдил.
От изложените от жалбоподателя правни въпроси, решени с въззивното определение, с което е обезсилено първоинстанционното определение и е прекратено производството по искането за издаване на обратен изпълнителен лист, релевантен за делото е въпросът: когато ВКС в производството по иска за отмяна на арбитражно решение по чл. 47 т. 3 ЗМТА, който е уважил, е отказал да издаде обратен изпълнителен лист, като е посочил, че това искане молителят следва да насочи към СГС по гр.д.№ 2566/2012 г., по което е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 404 т. 1, вр. чл. 405 ал. 1 т. 3 ГПК, допустимо ли е съдът, издал изпълнителния лист, да издаде обратния изпълнителен лист. Въпросът налице ли е условието по чл. 245 ал. 3 пр. 1 ГПК- дали искът е отхвърлен с влязло в сила решение – е въпрос, който следва да намери отговор при разглеждане по същество на искането за издаване на обратен изпълнителен лист.
По релевантния за делото въпрос няма установена съдебна практика, затова следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Въззивният съд неправилно е обезсилил първоинстанционното определение, постановено по искането за издаване на обратен изпълнителен лист, мотивирано и със съображения, че ВКС по т.д.№ 709/2012 г. следва да се произнесе по това искане, ако е направено от страната. В случая [фирма] – [населено място] е поискал от ВКС да издаде обратен изпълнителен лист срещу [фирма] – [населено място] по т.д. №709/2012 г. на ВКС, І т.о., с решението по което е отменено на основание чл.47 т.3 ЗМТА решението по в.а.д.№ 497/2010 г. на АС при Б.. Въззивното определение, с което е обезсилено първоинстанционното определение и е прекратено производството по делото е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу отказа на СГС по гр.д.№ 2566/ 2012 г. да издаде обратен изпълнителен лист.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1887 от 08.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 2669/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] – [населено място] за обезсилване на издадения изпълнителен лист.
ОТМЕНЯ определението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното определение и е прекратено производството по делото по искането за издаване на обратен изпълнителен лист и
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение от 22.05.2013 г. по т.д.№ 2566/ 2012 г. на СГС, с която не е уважена молбата му за издаване на обратен изпълнителен лист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: