4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София, 23.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 4620 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 326 от 11.І.2013 г. на [фирма]-гр. М., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-М., против решение № 1859 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 26.ХІ.2012 г., постановено по гр. дело № 2305/2012 г., с което, по положителен установителен иск на С. „А. `2000”-гр. М., предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу търговеца настоящ касатор и неговите авалисти И. Матов И. Т. Т. И.-И., Т. И. Ш. и Емилия Г. Ш. – всички от [населено място], е било установено съществуването на вземане в полза на този ищец в размер на 12 227.61 лв., представляващо неустойка по чл. 13, ал. 2 от договор за лизинг 45/11.ІV.2008 г. и за което вземане С. е било снабдено със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, издадена по ч. гр. дело № 333/2011 г. по описа на РС-Монтана.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на атакуваното въззивно решение „в разрез с представените и събрани по делото доказателства”, а също и при липса на мотиви. Поради това се претендира касирането му и присъждане на направените по делото разноски за трите инстанции. Инвокиран е довод, че „процесният запис на заповед обезпечавал плащането на лизинговите вноски, но не и дължимите суми, произтичащи от неизпълнение на договорни отношения”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. М. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл „по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
Петимата ответници по касация, а именно: Сдружение „А. ”-гр. М., И. Матов И., Т. Т. И.-И., Т. И. Ш. и Емилия Г. Ш. – всички от същия град, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито и по основателността на оплакванията за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на монтанското [фирма], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба [фирма]-гр. М. отново поддържа оплакванията си, че атакуваното решение на САС било „необосновано, неправилно и незаконосъобразно”, а също и че то е било постановено по недопустим иск. Макар към това изложение на търговеца касатор да са приложени две постановени по реда на отменения процесуален закон решения на отделни състави от бившето V-то г.о. на ВКС, а също и две определения на състави от І-во т.о. на ВКС, постановени през 2010 г., липсва ясно и точно формулиран въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който САС да се е произнесъл с атакуваното решение в противоречие с практиката на ВКС. Не се констатира и надлежното посочване на релевантен за изхода по конкретното дело правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат въведените допълнителни основания за това – в случая тези по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, не се констатира вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, а само при наличието на такава вероятност ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за допустимостта, респ. за валидността му, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Напротив, ноторно е (т. 17 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/2013 г. на ОСГКТК на ВКС от 18.VІ.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г.), че с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяването /пълно или частично/ на вземането по записа на заповед.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК не следва да се присъждат разноски в полза на търговеца касатор.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1859 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 26.ХІ.2012 г., постановено по гр. дело № 2305/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 4620 по описа за 2013 г.