4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
гр.София, 23.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2385 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1485/12.03.2018 г. на М. Л. Ж., представляван от назначения особен представител адв.И. П., против въззивно решение № 25/08.03.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 18/2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1695/14.11.2017 г. по гр.д. № 1021/2017 г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. Л. Ж. срещу Прокуратурата на Република България обективно съединени искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: 1/ сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца страдания, свързани с преживяно унижение, неудовлетвореност и влошаване на здравословното му състояние, поради бездействие на прокурор от Варненска окръжна прокуратура по адм.дело № 462/2015г. по описа Административен съд – Варна да се самосезира относно лъжесвидетелстване, осъществено в рамките на административното производство, на свидетелите К. Д. и Б. Д.; 2/ сумата от общо 52 030 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от отхвърляне на иска му за сумата от 50 000 лева по адм.д.№ 462/2015г. по описа Административен съд – Варна, поради бездействието на прокурора от Варненската окръжна прокуратура да се самосезира и за сумата от 2 030 лева, представляваща разноските, които ищецът е бил осъден да заплати по по адм.дело № 462/2015 г. по описа Административен съд–Варна.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като счита, че касационният контрол следва да се допусне по въпроси, които са формулирани така: 1/ „редовност на решението на първоинстанционния съд, постановено в едно о.с.з. в отсъствието на непризован ищец, чиито доказателствени искания не са удовлетворени“; 2/ „първоинстанционното и въззивното решение са постановени от съдебните състави, с позоваване на недопустимост на самосезирането за прокурора, без да са се запознали с недопуснатите материали от изначалното адм.дело № 462/2015 г. на АС Варна“; 3/ „статут, права и правомощия на особения и процесуалния представител, определени от ЗПП и ГПК в гражданския процес“; 4/ „смисъл, правила, взаимни права и задължения на страните в институцията преподписване на касационна жалба“.
Ответната страна по жалбата, в срока за писмен отговор, не е подала такъв.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че административно дело № 462/2015 г. по описа на Административен съд – Варна е било образувано по иск по чл.1 ЗОДОВ, предявен от М. Л. Ж. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – влошаване на здравословното му състояние в резултат от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация. В хода на административното производство ищецът отправил искане до представителя на прокуратурата като контролираща страна по делото да образува наказателно производство срещу двама от разпитаните свидетели с твърдения, че същите са лъжесвидетелствали.
Въззивната инстанция е посочила, че с оглед фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба за ангажиране деликтната отговорност на прокуратурата, спорни са въпросите дали прокуратурата е била надлежно сезирана със сигнал, даващ законен повод за образуване на досъдебно производство, дали прокурорът е бил длъжен да образува досъдебно производство и дали отказът му да стори това е бил противоправен. В тази връзка е прието, че условията за образуване на досъдебно производство по чл.207 НПК са – законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, като компетентна да прецени осъществяването на тези предпоставки е единствено прокуратурата. В случая не се установява да е налице виновно противоправно бездействие на длъжностно лице от прокуратурата да образува досъдебно производство, а освен това и от самото административно дело подобни констатации не могат да се изведат. Липсва и причинна връзка с вредите, чието обезщетяване се търси, а извън това – вредите са изцяло недоказани. Не е налице причинна връзка между твърдяното влошено здравословно състояние на ищеца и необразуваното от прокуратурата досъдебно производство за установяване лъжесвидетелстването на трети лица. По аналогичен начин стои и въпросът с претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи. Въззивният съд е посочил, че пропуснатата полза подлежи на обезщетяване само тогава, когато се установи, че ищецът е бил лишен от сигурно увеличение на имуществото си. Повдигането на обвинение срещу свидетелите, които според М. Л. са лъжесвидетелствали, не е равнозначно на благоприятен изход по административното производство с присъждане в негова полза на обезщетение в предявения размер от 50 000 лв.
С тези решаващи мотиви са отхвърлени предявените от М.Л. претенции по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на прокуратурата за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
При служебната проверка на обжалваното решение, не се констатират основанията по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационния контрол.
Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид.
В случая, в документа, който трябва да представлява изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, липсват изведени ясни и конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, на което основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК бланкетно се е позовал. Доколкото в изложението се съдържат някакви формулировки, те не съставляват не само „правен въпрос” с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК, но и въобще конкретен смислово и логически изведен довод, имащ отношение към регламентираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Извън това, както многократно е посочвал ВКС, оплакванията на касатора за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за допуснати процесуални нарушения при разглеждането на спора и за необоснованост на изводите, са касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които не са предмет на производството по чл.288 ГПК, а се разглеждат след като жалбата бъде селектирана, каквито условия в случая не са налице.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 25 от 08.03.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 18/2018 г. на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.