3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София, 24,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 90/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №73 от 02.10.2012г. по гр. д.205/12г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация – Ж. В. В. от [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касаторът, в изложението си на основанията по чл.280, ал.1 ГПК е посочил, че счита че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чийто текст е възпроизвел.Заявил е, че е налице и хипотезата на т.2 от текста, тъй като „ спора е решаван противоречиво от различни съдилища във връзка чл.281, т.3 от ГПК предл. 1-во- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон”. Направил е оплакване, че съдът е подменил предмета на делото, като е разглеждал изцяло каузалните правоотношения между страните, възникнали по повод записа на заповед от който произтича вземането по издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Заявил е, че „ предвид гаранционно- обезпечителната функция която има записа на заповед следва ли да се отрече тази му функция, ако се установи че част от задълженията са възникнали след падежа на записа на заповед и до каква степен записа на заповед може да обезпечава вземанията на кредитора по каузални сделки, с оглед времето на съставяне на ценната книга, падежът по нея и давностния срок, в който правата на кредитора могат да бъдат упражнени, след като тези вземания са надлежно удостоверени и извън съдържанието на записа на заповед”.Касаторът е цитирал части от три решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, като е направил извод, че от тези решения се извеждала зависимостта на записа на заповед от установените между страните търговски отношения.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му е общото оплакване за неправилност на изводите на съда, поставено като въпрос. Но дори и от него да бъде изведен релевантен въпрос, свързан с приетото от съда, че процесния запис на заповед, с оглед данните по делото не обезпечава задължение, чийто падеж е настъпил след падежа му, и този въпрос да бъде приет за релевантен, то не се установява допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В случая касаторът е приложил и се е позовал на три решения на ВКС, които макар и формално да изпълняват критерия по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед обхвата актове, които обективират задължителна практика не установяват твърдяното противоречие с изводите на съда по поставения като оплакване въпрос, поради липса на фактически идентитет в разгледаните хипотези, а и поради това, че нито едно от тях не е третирало въпроси, свързани с дължимост на бъдещо вземане, установяващо твърдяно каузално правоотношение обезпечено с предявен запис на заповед. Извън това и състава на БАС не е отрекъл принципната правна възможност менителничния ефект да обезпечава вземане, чийто падеж настъпва след падежа му при конкретни условия, просто е отчел, че с оглед данните по делото в случая тези условия са останали недоказани. Следователно не се установява така заявеното основание за приложно поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Доколкото страната не е сочила никакви доводи по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а само е цитирала текста, като го е обвързала с основанието по чл.281,т.3 ГПК, по принцип ирелевантно в производството по чл.288 ГПК, то се налага извод за неустановеност и на това основание.
С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №73 от 02.10.2012г. по гр. д.205/12г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: