2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
гр.София, 29.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3147 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Т. против решение от № 1514 от 19.02.2016 г., постановено по гр. д. № 14014 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Г.К., II „В“ състав, с което е потвърдено решение № I 124-81 от 3.6.2014 г. по гр. д. № 41149 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, I Г.О., 124-ти състав, за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.424, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумите от 6 377,98 лв. главница и 2 530,49 лв. мораторна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 13442/2009 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по два въпроса. Първият от тях е дали съдът следва да обсъжда заявеното за първи път с въззивната жалба възражение за нередовно връчване на заповедта за изпълнение. В случая въззивният съд е приел за преклудирано това възражение и е отказал да го разгледа. Вторият въпрос е дали съдът не трябва да прецени доколко посочените в исковата обстоятелства са нововъзникнали. Касаторът твърди, че такава преценка не е извършена от въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Срещу А. П. Т. е издадена заповед за изпълнение на задълженията и към [фирма] за незаплатена топлоенергия за апартамент 132, находящ се в [населено място], ул. „Кестенова гора, [жилищен адрес]., през периода от април 2001 г. до април 2009 г. в размер на 6 377,98 лв. и за мораторна лихва върху главниците в размер на 2 530,49 лв. С влязло в сила определение №10508 от 8.7.2011 г. по гр. д. № 7851 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Четвърто „В“ отделение, постановено в производството по чл.423 от ГПК, не е прието възражението на длъжника срещу заповедта. Въззивният съд е мотивирал определението си с констатацията, че уведомлението за заповедта е било редовно връчено на длъжника по правилата на чл.47, ал.1 и ал.2 от ГПК.
На 31.08.2012 г. длъжникът е подал искова молба с правно основание чл.424 от ГПК за оспорване на вземанията, позовавайки се на установената с решение № 168 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 408/2009 г. на ВКС нова съдебна практика за прилагане на тригодишна погасителна давност за вземанията на топлофикационните дружества. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение, излагайки съображения, че съдебната практика, която е свързана с приложението на закона от съда към аналогични други конкретни казуси, не попада в обхвата на чл.424, ал.1 от ГПК. Относно другите обстоятелства, с които ищцата е обосновала недължимостта на исковите суми, съдът е приел, че те касаят факти, настъпили в минал момент/преди издаването на заповедта/. Същият извод се отнася и до доказателствата, включително и решението на ВКС, които са били известни на страната преди този момент. Съдът е счел за преклудирано възражението на ищцата, че заповедта за изпълнение не е редовно връчена, поради което не го е обсъдил. Това разрешение на първия поставен от касатора въпрос съответства на закона и приложимата практика на ВКС. Според тази практика заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение в срок, се ползва със стабилитет. Това означава, че се преклудира възможността да се оспорват фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането/решение № 55 от 16.09.2013 г. по т. д. № 723/2011 г., Т.К., Второ Т.О. на ТК на ВКС и решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на Г.К., Трето Г.О. на ГК на ВКС/. Когато възражението не е било подадено в срок заради ненадлежно връчване на заповедта, защитата на длъжника е по реда на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Предмет на това производство е да се установи дали връчването е било законосъобразно. Затова, ако съдът не приеме възражението, въпросът за редовното връчване вече се смята за разрешен с влязлото в сила определение и не може да бъде пререшаван съгласно чл.299, ал.1 от ГПК. Такъв е и настоящият случай, тъй като е постановено по реда на чл.423 от ГПК определение, което представлява процесуална пречка за въззивния съд да се произнася в производството по чл.424 от ГПК по възражението за нередовно връчване на заповедта. Следователно отказът на въззивния съд да пререшава въпроса за редовното връчване на заповедта отговаря на процесуалните норми и на съдебната практика, поради което по първия въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
След като е установена редовността на връчването на заповедта и длъжникът вече не може да повдига възраженията, възникнали към този момент, в производството по чл.424 от ГПК той има право да се позовава само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението. Въззивният съд е констатирал, че няма такива обстоятелства и нови писмени доказателства, включително и цитираното от касатора решение № 168 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 408/2009 г. на ВКС, което е постановено преди изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 от ГПК. Следователно въззивният съд е обсъдил дали посоченото в исковата молба обстоятелство е нововъзникнало и е дал отрицателен отговор. Ето защо не е налице твърдяната във втория въпрос на касатора липса на произнасяне на въззивния съд. Затова отговорът на така формулирания въпрос няма значение за изхода на спора, поради което и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Въззивният съд не е извършил твърдените от касатора процесуални нарушения при определянето на разноски в полза на топлофикационното дружество. Присъждането на юрисконсултско възнаграждение е било поискано с молба от 27.05.2015 г., докладвана в публичното съдебно заседание. След като съдът е изчислил и присъдил това възнаграждение, липсата на списък води само до недопустимост на евентуално искане за изменение на решението в частта за разноските/чл.80 от ГПК, т.2 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/, но не се отразява на правилността на решението в тази част.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 1514 от 19.02.2016 г., постановено по гр. д. № 14014 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Г.К., II „В“ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: