Определение №797 от 5.11.2014 по ч.пр. дело №4755/4755 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 797
С., 05.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4755/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 273,ал.3 ГПК.
Образувано по касационна частна жалба на В. Л. К. от [населено място] , чрез адв. Я. Я. срещу определение № 387/05.06.2014 год. по ч. гр.д. №287/2014 год.на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определението на Окръжен съд, В. от 15.05.2014 год. по гр.д. №46/2013 год., в частта, в която е отменено определението за освобождаване на ищцата В. Л. К. от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ГПК.
Правят се оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна . Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касационната частна жалба – А. Д. Ч., живущ в Ж., Швейцария оспорва допустимостта на касационното обжалване . Застъпва становище, че обжалваното определение не попада в нито една от хипотезите на чл. 274,ал.3,т.1 и 2 ГПК.Оспорва касационната частна жалба и по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. Съображенията за това са следните : Първоинстанционният съд е отменил определението, с което ищцата е била освободена от заплащането на държавна такса при усл. на чл. 253 ГПК и на практика е постановил отказ от освобождаване от държавна такса. В. определение, с което този отказ е потвърден, подлежи на касационно обжалване доколкото попада в хипотезиса на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК .С оглед на това касационната частна жалба е процесуално допустима.
Предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване обаче не са налице .В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал правни въпроси, които касаят обстоятелствата / техния вид и обхват/ , които съдът е длъжен да съобрази при освобождаването, респ. при отказа да освободи страната от заплащане на държавна такса.
Като допълнително основание е визирано това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК като е застъпено становището, че разглеждането на въпросите би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Съгласно даденото задължително тълкуване в т.4 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по т.д. №1/2009 год. на ОСГТК това основание е налице, когато разглеждането на поставения въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. С оглед даденото задължително тълкуване това допълнително основание в случая не е изпълнено. Разпоредбата, която регламентира предпоставките за освобождаване от държавна такса – чл. 83,ал.2 ГПК, е конкретна и ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване с цел нейното разясняване. Освен това във връзка с прилагането й има многобройна трайно установена съдебна практика , като не се налага да бъде изменяна или изоставяна като обжалваното определение е в съответствие с нея.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 387/05.06.2014 год. по гр.д. № ч. гр.д. №287/2014 год. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top