О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
гр. София, 09.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 5187 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. В. Л., чрез адвокат Д. Р., адрес: [населено място], [улица], срещу разпореждане от 05.07.2013 г. на Шуменски окръжен съд /Ш./, постановено по гр. д. № 124/2012 г. за връщане на подадената от И. В. Л. касационна жалба вх. № 3695/28.06.2013 г.
За да се произнесе по частната жалба, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел за процесуално недопустима касационната жалба на И. В. Л. против постановеното по гр. д. № 124/2012 г. на Шуменски окръжен съд въззивно решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
С частната жалба се навеждат доводи за недопустимост на действията на въззивния съд по оставяне без движение исковата молба с указания ищецът Й. М. Т. да уточни размера на всяко едно от вземанията за главница, лихва и разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 27.04.1999 г. по гр.д.№ 526/1999 г. на Ш. в полза на И. В. Л.. Твърди се още, че въпреки порочността на тези процесуални действия, общият размер на посочените с молба № 3722/19.06.2012 г. от Й. М. Т. суми за главница, лихва и разноски надвишава 5 000 лв. Отделно от това, и посочената в първоинстанционното производство цена на иска надвишавала тази сума.
Частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лева за търговски дела.
По делото са предявени при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове за недължимост на суми, представляващи главница, лихва и разноски по три изпълнителни производства, поради погасяване на претенциите по давност. Видно от назначената от съда ССЕ, както и от направеното в производството пред въззивната инстанция уточнение на исковата молба, цената на всеки един от предявените искове е под 5 000 лв.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на искове за парични вземания е търсената сума. При кумулативно съединени искове се определя цена поотделно на всяка от исковите претенции /арг. чл. 72, ал. 1 ГПК/. В случая, това е извършено чрез назначаване на съдебна експертиза, с оглед на особеностите в предмета на спора.
Неправилно е изложеното в частната жалба разбиране, че цената на иска се определя чрез сумиране на сумите по всички претенции. Претендираното вземане като главница и акцесорното вземане за лихва са самостоятелни и предмет на отделни обективно съединени искове.
Неоснователни са и наведените с частната жалба доводи за недопустимост на извършените от въззивния съд процесуални действия. С т. 5 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 7.11.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГКТК е прието, че в хипотези на нередовност на исковата молба постановките на Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по тълк. д. No 1/2001 г. на ВКС, ОСГК не са изгубили сила и при действащия ГПК, освен в случаи на нередовността на исковата молба, поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, довела до разглеждане на делото и постановяване на решението спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. В останалите хипотези, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на материалноправния спор и дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да се обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 05.07.2013 г. на Шуменски окръжен съд, постановено по гр. д. № 124/2012 г. за връщане на подадената от И. В. Л. касационна жалба вх. № 3695/28.06.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: