О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София, 27.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юли , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 306/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българска търговско промишлена палата , гр. С., чрез адв. Ал. К. против решение №1484/13.10.2009 год., постановено по гр.д. № 1126/2009 год. на Софийския апелативен съд , ТО, 5-ти състав в частта, в която след като е отменено решението на СГС по гр.д. № 4037/2006 год. е осъдено С. с. н. цел „Б” София, да заплати на „Д” АД, гр. С. сумата от 35 455 лв., представляваща обезщетение за ползване на 11 етаж от административната сграда на ул. „П” №42 в гр. С. в периода от 17.11.2005 год. до 31.05 2006 год., на осн. чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано 28.11.2006 год.до окончателното й изплащане и 2427 лв. разноски.
В касационната жалба, се правят оплаквания за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./
Касаторът моли в обжалваната част въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът по касация „Д” АД, гр. С., чрез адв. Д, оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В случая това изискване на закона не е изпълнено :
В представеното към касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил , че „претендираните касационни основания са съществено нарушение на съдопроизводствените правила , изразило се в погрешно прилагане на присъщото на българския ГП правило за разпределение на доказателствената тежест – чл. 127,ал.1, изр.1 ГПК / отм./ – чл. 154,ал.1 ГПК,изискващо пълно доказване от страна на ищеца, както на основанието, така и на размера на предявения иск и вследствие на това и необоснованост.”Следва обсъждане на събраните по делото доказателства /договор за охрана на процесната сграда, сключен от касатора и протокол за въвод във владение от 31.05.2006 год./и оплаквания във връзка с тяхната неправилна преценка от въззивния съд.
В така направеното изложение на практика липсва правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК. Същият не може да бъде и уточнен въз основа на наведените доводи и съображения, които представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Тези оплаквания могат да бъдат обсъждани едва в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато , но не и в настоящото производство.
Съгласно ТР №1 /2009 год., на ОСГКТК /т.1 мотиви/ непосочването на правен въпрос по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, / доколкото същият представлява общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване/, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
В тази връзка не се налага обсъждането на представените с изложението копия от Р № 403 по гр.д. № 44/2004 год. на ВКС, 1-во г.о., Р №482/ по гр.д. № 896/2002 год. на ВКС, 1г.о. и Р по гр.д. №1773/2003 год. на ВКС, 2-ро г.о.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1484/13.10.2009 год., постановено по гр.д. № 1126/2009 год. на Софийския апелативен съд , ТО, 5-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: