ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 797
гр.София,13.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 4404 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на О. П. против решение № 1104/04.07.2008 година по гр. д. № 2318/2007 година на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 96/06.07.2005 година по гр. д. № 3910/2004 година на Пловдивски районен съд и ревандикационният иск е уважен.
Касаторът твърди, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, защото изводите на съда, при постановяване на съдебния му акт са опорочени, което било основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационният съд счита, че не е налице основанието, твърдяно от касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: Цитирането на процесуалната норма на чл. 280, ал. 1, в нейната хипотеза т. 3 ГПК не е достатъчно, за да мотивира касационния съд за съществуването на процесуална необходимост от допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, без да са налице изискуемите се за това предпоставки. Касаторът не се позовава на съществуваща противоречива практика на ВКС и на съдилищата при разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос, относно приложението на чл. 2 ЗВСОНИ, във връзка с изискванията на ревандикационния иск. С отменителното касационно решение № 974/03.09.2007 година по гр. д. № 998/2006 година на В. касационен съд на РБ, IV-то гр. о. са дадени задължителни указания до въззивния съд за съобразяване с разясненията в Тълкувателни решения № 1/1995 година и № 6/2006 година на ОСГК.
В изложението към касационната си жалба касаторът не твърди противоречие и несъобразяване със задължителните указания и практиката на ВКС в цитираните тълкувателни решения, нито съществуването на противоречива съдебна практика, относно прилагането на една и съща правна норма, която като неясна или непълна се нуждае от корективно тълкуване. Аргументите му за съществуващи нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК са недопустими за разглеждане в настоящото производство по чл. 288 ГПК, което е предхождащо и определящо производството по чл. 290 ГПК, но само ако са налице изискуемите се предпоставки на процесуалната норма на чл. 280, ал. 1 ГПК в една от трите, алтернативно формулирани хипотези.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд на Република България, II гр. о. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, защото не е налице основанието за това в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, затова
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1* от 04.07.2008 год. по гр.дело № 2318/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на О. П. с вх. № 19866/14.08.2008 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.