ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 798
София, 12.06.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 7591 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрк. Г.М. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на СГС от 23.VІІ.2013г. по в.гр.д. № 1535/2013г.
Ответницата по касационната жалба Д. И. С. от [населено място] не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 23.VІІ.2013г. СГС е отменил решението на Софийския районен съд от 23.Х.2012г. по гр.д. № 31898/2012г. в отхвърлителните му части по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ и вместо него е постановил друго, с което е признал за незаконно и е отменил уволнението на Д. И.С. със заповед № 8/11.І.2012г., възстановил я е на работа на длъжността „банков служител „обслужване на клиенти” в клон „С. р.” и й е присъдил 2250лв. обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ поради това, че за периода 01.ІV. – 20.VІ.2011г. и 01.VІІ. – 30.ХІІ.2011г. не е реализирала необходимия брой апликации от клиенти за ползване на кредитни и други банкови продукти и недостатъчно познаване на вътрешните правила на банката, неумение за комуникация с клиентите и представяне по подходящ начин на услугите, предлагани от банката, е незаконно. Липсата на качества трябва да съществува като обективен факт, да отразява трайно състояние на работника/служителя и да свидетелства за неговата неспособност да изпълнява резултатно възложената му работа. Липсата на качества трябва да бъде доказана. В тежест на ответника е било да установи, че трудовата функция на ищцата е предвиждала постигането на резултат, отговарящ на посочените в уволнителния акт количествени показатели – определен брой апликации и сключени договори; представените докладна записка, в която е констатирано неизпълнение на зададените параметри, и формуляр за оценка на работата на ищцата от прекия й ръководител са частни документи, изходящи от работодателя и засвидетелстващи благоприятни за него факти, при което доказателственото им значение следва да бъде преценено при съпоставка с останалите събрани доказателства; не са ангажирани доказателства, че на ищцата или на друг служител на същата длъжност е възложено изпълнение на задачи в посочения обем. Не са представени доказателства и относно липсата на качествата „комуникативност при работа с клиенти”, „атрактивно представяне на кредитни продукти” и „умение за работа в екип”. Представени са доказателства само в подкрепа на недостатъчното познаване на нормативната уредба по банково дело – подадена жалба от клиент и обяснения на С. във връзка с нея. Заповедта за уволнение е мотивирана, но не е проведено пълно и главно доказване на факти, от които да се направи извод за липсата на качества у ищцата.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. подлежащите на съдебен контрол реквизити на заповед с основание чл.328 ал.1 т.5 КТ и субективното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и доколко нему принадлежи правото да определи критериите за ефективно изпълнение задълженията на работника/служителя и с оглед длъжностната характеристика; 2. липсата на конкретни познания и умения, водещи до несправянето с възложената работа, имат ли правно значение при освобождаване по чл.328 ал.1 т.5 КТ и до каква степен е тежестта на работодателя да докаже липсата на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения, при това ако заповедта е мотивирана; 3. следва ли да се приемат като частни документи доказателства, представени от ответника, приети от съда за доказателства, подписани от ищеца /формуляр за оценка на изпълнението/, но не кредитирани поради това, че са изходящи от работодателя, при това тези документи не са оспорени от ищцата; 4. наличието на противоречие между констатации за представени от ответника и приети доказателства по делото и направени изводи от съда след заявеното некредитиране от съда означава ли, че липсват представени доказателства. По тези въпроси съдът се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /едно решение и седем определения на негови състави/, а те били и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. С оглед чл.290 ал.2 ГПК всички такива въпроси трябва да са посочени конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен съобразно посочената разпоредба. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросите от значение за изхода на делото /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай поставените от касатора въпроси са неотносими към изхода на спора по делото.
По първия въпрос това е така, тъй като съдът не е отрекъл субективното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с ищцата по чл.328 ал.1 т.5 КТ, нито определянето от него на критериите за ефективно изпълнение на трудовите функции. Няма и извод в атакуваното решение, касаещ подлежащите на съдебен контрол реквизити на уволнителния акт.
Вторият въпрос е неотносим с оглед решаващият извод, че не е доказано възлагане на задължения на ищцата в посочения количествен обем, несправяне с тях, както и липса на познания и умения за изпълнение на работата.
Неотносимостта към изхода на спора на третия въпрос се обуславя от липсата на произнасяне от въззивния съд, че представените докладна записка и формуляр за оценка на изпълнението са подписани от ищщата, както и от това, че тези документи не са кредитирани не единствено защото са изходящи от работодателя, а защото е съобразено предвиденото в закона /чл.180 ГПК/ значение на частните документи – само на доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите ги лица, и липсата на събрани чрез допустими доказателствени средства установяващи изявленията данни.
Четвъртият релевиран в изложението въпрос по същество представлява твърдение за необоснованост, което като основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК подлежи на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато.
Непосочването от касатора на въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило решаващите му изводи, обосновава липса на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-ти „В” въззивен състав, № 5681 от 23.VІІ.2013г. по в.гр.д. № 1535/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: