О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 14.11. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3088 по описа за 2016 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „О…“, АД, срещу въззивно решение № 76/21.04.2016 г. г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 110/2016 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на материалноправния спор, с което иска се отхвърли. Претендира съдебноделоводни разноски за всички инстанции.
Насрещните страни Л. Д. С. и Я. С. С. са отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата и молят за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
[фирма], [населено място] – трето лице-помагач на ищците Л. С. и Я. С., отговарят чрез адв. И. С. И., че няма основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Пловдивският апелативен съд е признал за установено по отношение на [фирма], [населено място], че учреденото в нейна полза от Л. Д. С. и Я. С. С. ипотечно право не съществува, поради погасяване на цялото обезпечено вземане, чрез изплащането му и е постановил заличаване вписването на договорна ипотека, учредена с нот.акт № 166/01.12.2006 г. на нотариус М. Ц. с район на действие РС П.. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищците С. – [фирма].
За да постанови този резултат, съдът установил, че „О…“ – АД, [населено място] е предоставило на [фирма] банков кредит от 40 000 лв. по договор за инвестиционен банков кредит. За обезпечение на вземанията на банката по кредита, третите лица по сделката – Л. С. и Я. С., са ипотекирали свой недвижим имот – апартамент. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем и по ч.гр.д. № 11687/12 г. на Пловдивския районен съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, включващо главница, лихви и разноски. Образувано е изпълнително дело, наложена е възбрана върху ипотекирания имот и е насрочен опис; на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, а на ипотекарните длъжници – уведомление. Между банката и дружеството е налице и друг договор за предоставяне на овърдрафт, като задължението също е обявено за предсрочно изискуемо и в друго съдебно производство е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Образувано е изпълнително дело, което е присъединено към горното. Л. и Я. С. не са длъжници по втория договор, нито са обезпечили дълга на длъжниците.
Осемнадесет дни след уведомлението, че имота им е възбранен поради насочено изпълнение по обезпеченото от тях задължение, Л. и Я. С. започват плащане. Въз основа на съдебна експертиза съдът е приел, че с извършените от С. и от длъжника плащания, вземането на банката по договора от 29.11.2006 г. е погасено, учреденото ипотечно право не съществува и вписването на ипотеката следва да бъде заличено.
Няма спор, че длъжникът не е погасил задължението си по втория договор с банката, за което е образувано второто, присъединено, изпълнително дело. Въззивният съд приел, че С. не са извършвали плащания по втория дълг. Плащанията им, независимо, че изрично не е посочено кое задължение на длъжника погасяват, се отнасят за задълженията по първия договор, обезпечен с ипотеката и не може да се прилагат правилата на чл. 76 ЗЗД спрямо задълженията на [фирма] към банката по втория договор.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса – при наличие на повече от едно парично задължение на длъжника към кредитора, когато изпълнява ипотекарен длъжник, обезпечил едно от задълженията, кое от всички задължения на длъжника погасява, когато изрично не е посочил по кое от тях извършва плащане. Счита, че разглеждането на въпроса е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, защото по него няма съдебна практика.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че правният въпрос е включен в предмета на спора и е от значение за постановения резултат, но не са налице допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, то. 3 ГПК.
Нормите на чл. 73 и чл. 76 ЗЗД, с оглед повдигнатия правен въпрос, са ясни и не будят съмнение в доктрината и съдебната практика. Когато лицето, ипотекирало свой имот в обезпечение на чужд дълг, извърши плащане вместо длъжника в полза на кредитора, то погасява именно вземането, обезпечено с договора за ипотека. Ако с ипотеката са обезпечени множество еднородни задължения на длъжника, само тогава при извършено плащане, което не е достатъчно да погаси всичките, без посочване по кое от задълженията е, се прилагат правилата на чл. 76 ЗЗД. Тези правила са неприложими спрямо необезпечени с ипотеката вземания на кредитора от длъжника. Ипотеката следва обезпеченото вземане и се погасява, ако то се погаси. Лицето, обезпечило чуждия дълг чрез ипотека върху свой имот, когато плаща вместо длъжника, погасява както дълга, така и ипотечното право, като брани и собствеността върху имота си.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещните страни сторените в инстанцията съдебни разноски: 420 в. на Я. С. за платено адвокатско възнаграждение на адв. К. Т. и 420 лв. на Л. С. за платено адвокатско възнаграждение на адв. З. Н..
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 76/21.04.2016 г. г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 110/2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати по 420 лв. на Я. С. С. и на Л. Д. С., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: