О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 16.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1935/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. З. А. и З. Т. А., чрез адв. К. Г. , срещу решение №164 от 17.01.2017г. по в. гр.дело № 4350/2016г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е отменено решение от 01.07.2016г по гр.д №36/2016г Окръжен съд- Монтана и до размера на 1 / 2 ид. част , предвид режима на съпружеска имуществена общност между прехвърлителите – касатори , е уважен иска по чл. 135 ал.1 от ЗЗД за относителна недействителност на договор за покупко- продажба от 03.12.2010г на поземлени имоти и сгради с купувач Б. М. С., по отношение на кредитора Е. Ц. В. , който има вземане срещу единия от съпрузите , при личен дълг на последния
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се изтъква на първо място оплакване за недопустимост . Според защитата, при предявен иск по чл. 135 ал.1 ЗЗД въззивният съд се е произнасъл по него като обявява недействителност на сделката , т.е произнася се по иск на основание чл. 26 ЗЗД и това води до недопустимост на въззивното решение поради нарушаване на диспозитивното начало. Изтъква се и се прилага към изложението практика на ВКС, в която се констатират недопустими решения , или се прави разлика между недействителна и относително недействителна сделка .
На второ място се изтъква ,че съдът не е определил идеалната част , която е обявена за недействителна , съгласно ТР №5/2013г от 29.12.2014г на ОСГТК. За личен дълг на единия съпруг относителната недействителност се обявява за 1 / 2 ид. част .
На следващо място се формулира като материалноправен въпроса : е ли приятелството и приятелските отношения част от презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД ? По този въпрос са развити съображения в обосновка на общия критерии в чл. 280 ал.1 ГПК , като се изтъква приетото от въззивния съд , че формираното знание у купувача за увреждащото действие на договора при неговото сключване се обосновава с наличието на приятелски отношения с ищеца до извършване на процесната продажба и продължилото приятелство с продавачите след нея , както и предоставяне възможността последните ги ползват имотите с договор за наем , след прехвърлянето. Обсъждат се фактите по делото , които според защитата водят до извод ,че третото лице купувач не е знаел за паричния заем на А. от 100 000 лева и за издадената запис на заповед. Това, че всички са били приятели , за което няма спор , не доказва знание за този факт .
Касаторите не са посочили кое от основанията на чл. 280 , ал.1 т.1- 3 ГПК поддържат по така формулирания въпрос и в изложението им няма обосновка по този селективен критерии , не е приложена и съдебна практика .
В писмен отговор ответникът по жалбата Е. В. , чрез адв. И.В. изтъква ,че въззивният съд е съобразил именно ТР №5/2013г ОСГТК за да постанови обжалвания резултат .Неоснователно и не кореспондиращо с фактите е твърдението за недопустимо произнасяне . по отношение на това знаел ли е за увреждането купувачът като трето лице , което не попада в кръга лица по чл. 135 , ал.2 ЗЗД Съдът е формирал вътрешното си убеждение съгласно установената практика, с оглед на всички обстоятелства по делото .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първият довод в изложението – за недопустимост на въззивното решение , се основава на тезата ,че въззивният съд се е произнесъл по непреявен иск ,а именно облявил е недействителност по чл. 26 ЗЗД и не е отчел разликата между недействителна и относително недействителна сделка. Съдържанието на обжалваното въззивно решение и в частност неговия диспозитив категорично не дават основание за подобна констатация. Разгледан е предявеният от кредитора отменителен иск , квалифициран от въззивния съд по чл. 135 ал.1 от ЗЗД , обсъдени са предпоставките за обявяване на относителна недействителност, каквато е предявената с исковата молба и е постановен съответния на предмета на спора съдебен диспозитив .В него е посочено , че недействителността на договорите за покупко- прадажба се обявява „по отношение” на ищеца Е. Ц. В. . По този начин съдът не само съответно е квалифицирал за какъв вид недействителност се касае , но и диспозитивно е постановил същата .
Не е формулиран правен въпрос , по който защитата на касаторите счита , че е налице противоречие с указанията в ТР №5/2013г. на ОСГТК. Именно указанията в тази задължителна практика е приложил Софийски апелативен съд при безспорното обстоятелство , че дългът е бил личен на единия съпруг , а разпоредените имоти , предмет на отменителния иск по чл. 135 ал.1 ЗЗД ,са били СИО . Поради това е отменил частично обжалваното първоинстанционно решение само до размера на 1 / 2 ид. част . Липсва не само формулиран въпрос , но и съдържателен довод в оспорване на така даденото разрешение .
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса : е ли „приятелството” и „приятелските отношения” част от презумпцията на чл. 135 ал.2 ЗЗД ? Нито общият , нито специалният селективен критерии на чл. 280 ал.1 ГПК са обосновани от касаторите , като за второто не е направен и опит , включително след указания .
Според защитата съдът бил приел,че приятелските отношения и продължилите такива в последствие водят до презумпция за знание . Не това е приел въззивния съд . В решението не е изтъкната като приложима презумпцията на чл. 135 ал.2 ЗЗД ,а са обсъдени доказателствата и доказателствените факти , довели съда до извод за знание за увреждане у третото лице купувач съгласно чл.135 ал.1 , предл второ ЗЗД .
Въззивният съд не е приложил разширително презумпцията и не е приемал,че установените близки приятелски отношения между всички страни (кредитора , длъжника и купувача ) до момента на процесните прехвърляния , продължили след това като приятелство само между ответниците по иска , водят до нейното прилагане . Не е приемал също така ,че сами по себе си тези отношения са доказателство за знание от страна на лицето,с което длъжникът е преговарял. В установената съдебна практика предвид решения №13/2015 по т.д № 4606/2014г ІV г.о ВКС , Решение № 181 от 4.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2372/2015 г., II т. о е даден отговор на въпроса кога от страна на приобретателя е налице знание по смисъла на чл. 135 , ал.1 , предл. второ ЗЗД по възмездна разпоредителна сделка, като предпоставка за основателността на отменителния иск . Обстоятелства от категорията на посочените във въпроса на касаторите и решаващо преценени от съда в случая имат значение и ако бъдат доказани , могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като разбира се естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства. Обстоятелствата, от които произтича вземането винаги са известни на по-тесен или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника, но то се предполага до доказване на противното само за съпруга, низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника Тъй като е съобразил именно това, Софийски апелативен съд е обсъдил всички установени по делото обстоятелства и връзките между фактите , за да обоснове изводите си , както е указано в практиката на ВКС по въпроса . ВКС е имал повод изрично да се произнесе относно знанието на приобретателя за увреждане, когато то е установено единствено с косвени, а не с преки доказателствени средства : Знанието на длъжника за увреждане на кредитора е съзнание, че има кредитор и с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или затруднен при удовлетворяването си.Знанието на съдоговорителя на длъжника за увреждане на кредитора се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора . В случай на възмездно разпореждане правнорелевантно е наличието на знание у страните за увреждане на ищеца като кредитор , то подлежи на доказване от ищеца ,освен когато при предпоставките на чл. 135 ал.2 ЗЗД , последният е облекчен от законодателя в тази задача. Установените по делото обстоятелства може да са косвени, но ако се намират във взаимна ,логически проследима връзка , може да се изведе единен и безпротиворечив извод за наличие на знание за увреждане. /така №153 по т.д№3372/2015г на I т. о. на ВКС/. Дали със съвкупността от косвени доказателства в конкретния случай е проведено пълно доказване, е въпрос по правилността на въззивното решение, предмет на друга фаза от касационното производство .
Разноски на ответника по жалбата не са установени
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №164 от 17.01.2017г. по в. гр.дело № 4350/2016г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .