3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 17.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.С.
ч.т.дело № 879/2009 година
Производство чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 624 от 30.09.2009 г. по ч. гр.д. № 537/2009 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане І 1995 от 28.05.2009 г. по ч. гр. д. № 1245/2009 г. на Ловешкия районен съд. С последното първоинстанционният съд обезсилил издадената по заявление на жалбоподателя заповед за изпълнение на парично задължение № 83 от 20.11.2008 г. С обжалваното определение въззивната инстанция възприела изводите на районния съд, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като в едномесечния срок, изтекъл на 21.04.2009 г. заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска с правно основание чл. 422 ГПК срещу длъжника С. Х. П..
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличието на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса “относно връзката между частно гражданско и граданското дело на основание предявената искова молба по частното гражданско такова”.
Ответникът по частната жалба С. Х. П. възразява по реда на чл.276, ал.1 ГПК срещу допустимостта на касационния контрол.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационен контрол определение, но независимо от процесуалната и допустимост, не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима предвид препращането на чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Задължителна предпоставка за допустимостта му е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по обуславящ изводите на съда материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК изисквания.
В разглеждания случай частният жалбоподател не е формулирал какъвто и да е въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и чието разрешаване по различен начин би обусловило различно решение по спора. С оглед принципът за диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл. 6 ГПК, касационният съд не може служебно да извлича този въпрос, което би било в противоречие и с правото на защита на противната страна. При това положение не е установена основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване, което не позволява извършването на преценка за съществуването и на заявените допълнителни критерии за това по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 624 от 30.09.2009 г. по ч. гр.д. № 537/2009 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: