О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 19.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 597 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат П. С. срещу решение № 481/23.03.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 112/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – Д. ” оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество, като излага подробни съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от [фирма] срещу ДП „СВ” по чл.92 ал.1 ЗЗД за претендирана неустойка за забавено плащане на наемни вноски по договор за предоставени под наем движими вещи за определен в исковата молба период от време със законната лихва. Искът е уважен от СГС за сумата от 201863 лв. без ДДС със законна лихва и е отхвърлен за разликата до 250635 лв. Присъдени са и разноски по делото. Претенциите на ищеца са по договор № 141-Н/2005 г., сключен между страните. По жалби и на двете страни, решението на СГС е изменено от САС, като частично е обезсилено и частично е отменено в уважителната му част, а е потвърдено в отхвърлителната му част. САС е приел, че страните са уговорили неустойка за забавено плащане на уговорена наемна цена за предоставените от ищеца на ответника за временно възмезно ползване 450 телескопични подпори. Договорената неустойка за забава е в размер на 50% от дължимия дневен наем за всеки ден забава, равняващо се на 3.50 лв. на подпорка за всеки ден допълнително към наемната цена – чл.5.1 от договора. Именно за това обезщетение за забава /неустойка/ със законната лихва са предявени процесните искове. САС частично е обезсилил решението на СГС в уважителната му част – за периода до 16.04.2007 г. за присъдената сума от 27562 лв. със законната лихва и е прекратил производството по иска за този период. Частичното обезсилване на решението на СГС в уважителната му част е за претендирана неустойка за посочени периоди от време, по които има присъдена такава с влязло в сила решение по друго дело /гр.д. № 1273/2008 г. на СГС/, т.е. наличие на сила на пресъдено нещо. Частичната отмяна на решението СГС в уважителната му част за сумата от 115020.69 лв. и отхвърляне на иска за този период е за претендирана неустойка от 23.04.2007 до 16.10.2008 г., за който период има влязло в сила решение /все по гр.д. № 1273/2008 г. на СГС/, в което е присъдена наемната цена за този период със законната лихва за забава. САС е приел, че не може за същия период и за същата забава на наемните вноски при присъдена наемната цена със законната лихва за забава, да се иска и неустойка за забава на наемната цена, тъй като е недопустимо кумулиране на две претенции за забавено изпълнение на едно парично задължение за един и същ период на забава. САС не е приел за основателно възражението на ответника Д. за нищожност на клаузата за неустойка, с оглед наличието на влязло в сила решение между същите страни по частични искове за друг период, с които е прието, че договорът е валидно сключен и клаузите са действителни.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК:
1. Кой е моментът на неизпълнение на задължение за плащане и до кой момент се дължи договорената неустойка – до завеждане на исковата молба по частичен иск или изпълнението на задължението? Така както е формулиран без конкретизиране с оглед приетата от САС фактическа обстановка и предявената искова молба, както и исковата молба по гр.д. № 1273/2008 г. на СГС, този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Безспорно установено е неизпълнение от Д. на задължение за плащане на уговорените наемни вноски по договор № 141-Н/2005 г., сключен между страните. В настоящия случай САС е преценявал постановеното и влязло в сила решение по предявените искове за неизпълнение по същия договор по гр.д № 1273/2008 г. СГС – за какъв период са предявени исковете по него и за какъв период са предявени исковете по настоящото дело, каква част от решението по гр.д № 1273/2008 г на СГС е била предмет на принудително изпълнение към момента на въззивното производство по настоящото дело.
2. Завеждането на частичен иск лишава ли ищеца от възможност да предяви в друго производство цялото си вземане като приспадне присъдените суми по частичния иск? И този въпрос в този му вид не е обусловил изхода на спора, тъй като в случая ищецът не е приспаднал присъдените суми по претенциите си по частичния иск по гр.д № 1273/2008 г., което именно е мотивирало САС да обезсили частично решението на СГС с оглед разпоредбата на чл.299 ал.1 ГПК.
3 При частичен иск силата на пресъдено нещо простира ли се върху основанието за плащане? Отговорът и на този въпрос не е обусловил изхода на спора, доколкото СГС е зачел силата на пресъдено нещо по вече постановеното решение по спора между същите страни по същия договор за същия период от време.
4. Дължи ли се законна лихва върху присъдена неустойка? Въпросът е във връзка със спора по настоящото дело, но е неотносим към изхода му. Касаторът се позовава на решение по чл.290 ГПК по същия договор между същите страни за друг период от време, с което е прието, че законна лихва се дължи и върху присъдена неустойка. Но и тук е присъдена законна лихва върху неустойката. С отменената част е отхвърлен иск за неустойка като допълнение към наемната цена, която е забавена и която наемна цена е присъдена междувременно със законна лихва за забава, поради което не може по-късно да се претендира допълнителната неустойка за забава на същата наемна цена, която претенция е вече уважена със законна лихва за забава. Т.е. не става въпрос за законна лихва върху неустойката, както е казуса по представеното решение по чл.290 ГПК.
5. Настъпването на преклузия по чл.133 ГПК може ли да бъде преодоляно чрез поставяне на допълнителна задача на ССЕ? Вярно е, че пред САС има допусната нова ССЕ, но с оглед прилагането на приключилото към този момент /на въззивното производство/ производство пред СГС по гр.д № 1273/2008 г., както и принудително изпълнение по това решение. При тези обстоятелства и на основание чл.266 ал.2 т.2 ГПК САС е допуснал на ответника исканите доказателства във връзка с наличие на сила на пресъдено нещо по част от претенциите. В този смисъл въпросът за преклузията по чл.133 ГПК не е обусловил изхода на спора, доколкото е налице изключение по чл.266 ал.2 т.2 ГПК.
Независимо от гореизложеното по така формулираните въпроси на касатора, които не са обусловили в този си вид изхода на спора, липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Конкретни съображения се посочиха по отношение въпрос № 4, с оглед приложеното решение № 73/29.06.2011 г. на ВКС по чл.290 ГПК, което касае спор между същите страни, по същия договор за друг период от време. Останалата приложена съдебна практика е неотносима към така формулираните от касатора въпроси и е по казуси, обективно неидентични с казуса по настоящото дело, поради което не обуславя наличие противоречие в разрешаването им. Ето защо няма основания за наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК нито се излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 4277.09 лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислено по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 481/23.03.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 112/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [жк] да заплати на Д. .„С.” [населено място] [улица] направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 4277.09 лв. /четири хиляди двеста седемдесет и седем лева и девет стотинки/ на основание чл.78 ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.