3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 798
София, 02.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1028/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Л. и С. Г. Л. срещу решение № 724 от 03.05.2011 г. по гр.д.№ 560/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 5894 от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 418/2011 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от касаторите срещу Г. фонд искове по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях от смъртта на сина им, настъпила при ПТП по вина на водач на МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, а допустимостта на касационното обжалване е аргументирана с произнасянето от въззивния съд по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, респ. срещу Г. фонд при уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, разрешаван противоречиво от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответната страна Г. фонд оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд приел за недопустими исковете на ищците по чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ за присъждане на неимуществени вреди, които търпят от смъртта на сина им, настъпила при ПТП на 05.04.2006 г. по вина на Ц. Д. Ц., призната с влязла в сила присъда по нохд. № 909/2006 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с която последният е осъден да заплати на ищците неимуществени вреди в размери по 30 000 лв. на всеки от тях. Направен е извод, че правото да се предяви пряк иск срещу застрахователя или Г. фонд съществува само доколкото не е реализирано деликтното право, а в случая защитата по чл.45 ЗЗД била изчерпана, като допълнителни аргументи в подкрепа на извода си за недопустимост на исковете се позовал на т.1 на ППВС № 7/77 г., според която деликвентът и застрахователят не са солидарно отговорни и исковете срещу застрахователя и прекия причинител могат да бъдат предявени само при условията на евентуалност. Счетено е, че е недопустимо касаторката да разполага с две отделни изпълнителни основания – срещу прекия причинител и застрахователя.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Формулираният от касаторите въпрос за допустимостта на иска на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, предявен след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу делинквента е въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, поради което основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съществуващото противоречие в съдебната практика по така поставения въпрос бе преодоляно с постановяване на ТР № 2 от 06.06.2012 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, с което със задължителна за съдилищата сила бе прието, че прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, респ. срещу „Г. фонд“ по чл. 288 КЗ е допустим и при уважен срещу делинквента иск по чл. 45 ЗЗД. Възприетото с обжалвания съдебен акт разрешение по така поставения въпрос е в противоречие с постановките на ТР № 2/2010 г., по т. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, с което е доказана и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъпа му до касационно обжалване.
Водим от горното и като взе предвид, че касаторите са освободени от внасяне на държавна такса с разпореждане на председателя на СГС от 21.01.2009 г., настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 724 от 03.05.2011 г. по гр.д.№ 560/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: