О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
гр.София, 22.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 308/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. И. Ц. и М. В. И. от [населено място] против решение от 18.05.2010 год. по гр.дело № 10226/2009 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.07.2009 год. по гр.дело № 16496/2007 год. на Софийски районен съд и са отхвърлени установителните искове за собственост върху процесните два апартамента. Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, макар и да не цитират конкретната процесуална норма в изложението си по чл.284, ал.1 ГПК, защото считат, че по въпроса за задължителното условие за възникване на СИО, според чл.19, ал.1 СК е придобиването да е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 88/08.03.1999 год. по гр.дело № 910/1998 год. на ВКС, ІІ-ро г.о.
От ответниците по касационната жалба Е. В. Ц. и И. В. Ц. от [населено място], последният изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да му се присъдят разноските за настоящето производство.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което установителните искове за собственост, по отношение на недвижимите имоти- апартамент № 157 и ап.№ 90 са отхвърлени, въззивният съд е споделил правните изводи за тяхната неоснователност и недоказаност, отчитайки обстоятелството, че имотите са придобити от ответниците в режим на СИО, с оглед недоказаните твърдения на ищците за сключени с ищците два договора за поръчка – през септември и декември 2003 год., като първата ответница Е. Ц. закупи имотите на свое име, но за сметка на ищците. По отношение на направеното от ответницата Е. Ц. признание съдът е констатирал, че е без доказателствено значение.
Цитираното от касаторите решение № 88 по гр.дело № 910/1998 год. на ВКС, ІІ-ро г.о. , според което задължително условие за възникване на общността според чл.19, ал.1 СК е придобиването да е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи не дава основание да се приеме наличие на противоречие с разрешения от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на делото, който е различен от посочения от касаторите, защото отсъствието на всички предпоставки за валидност на мандатния договор-сключен писмено, с нотариална заверка на подписите – чл.292, ал.3 ЗЗД, са формирали решаващата воля на съда, че разпоредителните сделки, извършени в полза на ответницата Е. Ц. са основанието за възникване на вещни права върху недвижимите имоти, респ. са възникнали и за ответника И. Ц.-неин съпруг, тъй като са по време на брака им.
Д. за нарушение на процесуалната норма на чл.175 ГПК представлява основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК и разглеждането му по същество в настоящето производство, при констатациите на касационния съд за отсъствие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е недопустимо, още повече, че съдът не е отказал да зачете доказателствената сила на признанието само на ответницата Е. Ц., но не му е придал значение, след преценка на всички доказателства по делото по твърденията на касаторите-ищци, за сключените между страните два договора за поръчка.
Водим от горните съображения и като констатира, че ответникът И. В. Ц. е направил разноски в размер на 500 лева за настоящето производство, които претендира, ги постави в тежест на касаторите, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 18.05.2010 год. по гр.дело № 10226/2009 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на И. И. Ц. и М. В. И. от [населено място], с вх.№ 46575/23.06.2010 год.
ОСЪЖДА И. И. Ц. и М. В. И. от [населено място] да заплатят на И. В. Ц. от [населено място] разноските за настоящето производство, в размер на 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: