3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 798
София, 24,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 938 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. К., като ЕТ с фирма С. К.-София против решение № 975/8.06.2012 г. по гр.д. № 3863/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 529/31.05.2011 г. по т.д. № 2106/2008 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Б. В. 2008 О.-София, като издател, Р. Г., Т. П. и И. Г., като членове на издателския екип, искове по чл.95,ал.1, т.1 и 2 ЗАПСП за установяване факта на нарушение на авторското му право по чл.10 ЗАПСП, както и за осъждане на Б. В. 2008 О. да преустанови неправомерното използуване на авторското произведение, чрез преустановяване издаването на списание С.,к.,кр..
От ответниците Б. В. 2008 О. и Р.Г. са подали отговор, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, като претендират за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 Г ПК са поставени пет въпроса, които били попадали в чл.280,ал.1,т.3 ГПК: 1.Задължителна предпоставка ли е за активна материалноправна легитимация на ищеца по 95,ал.1,т.1 и 2 във вр. с чл.10 ЗАПСП, той да има качеството издател на периодичното печатно издание и към момента на предявяване на тези искове или е достатъчно да е бил издател до момента на нарушаване на авторското му право?, 2.Представляват ли словните и графични елементи на заглавията на изданията техен основен белег, обуславящ степента на сходство с др.издания и допустимо ли е степенуване по важност на индивидуализиращите ги белези?, 3. Допустимо ли е да се ограничи идентичността до графичния и словен знак, съвпадащи с наименованието му, или следва да се преценяват всички индивидуализиращи го като авторски продукт признаци?, 4. Ако титуляр на търговска марка я използува чрез поставянето й върху чуждо издание, закрилян обект по ЗАПСП, това нарушение ли е на авторското право по чл.10 ЗАПСП? и 5. Съществува ли колизия в закрилата на авторско право върху издание-ЗАПСП, и на правото върху търговска марка-ЗМГО?
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Поставените въпроси не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, съобразно т.4 ТР 1/2009 ОСГТК, тъй като посочените в тях закони не са непълни, неясни или противоречиви, по смисъла на чл.5 ГПК.
Първият въпрос е ирелевантен, тъй като съдът не се е обосновал с липса на качеството издател, за да отхвърли иска.
Вторият въпрос е ограничено и непълно формулиран, защото след като въззивният съд приема, че словните и графични елементи на заглавията на изданията са техен основен белег, той продължава в мотивите си, че не са единствен белег, обуславящ степента на сходство с други издания. Съдът приема, че доколкото ищецът разполага с иск по чл.26,ал.3,т.5,б.”б” ЗМГО в защита срещу използуване от ответника на търговска марка, идентична на ползуваното от ответника заглавие и не го е упражнил, следва да се преценява сходство в останалите елементи, индивидуализиращи авторското произведение.
Отговорът на третият въпрос е аналогичен с предишния, като се съобрази, че съдът не се е ограничил до словните и графични елементи на заглавието, обуславящи степента на сходство, а по отношение на останалите признаци е приел недоказаност.
По четвъртият въпрос касаторът не установява допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Бланкетното позоваване на законовия текст не може да обоснове приложно поле. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
По петият въпрос съдът не е приел колизия между ЗАПСП и ЗМГО, тъй като е налице взаимно допълване на правната уредба за защита на права, което тангира с казаното по-горе по четвъртия въпрос.
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установите от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на нарушение по ЗАПСП, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК. Отговорът на касационната жалба е подаден от двама от ответниците и се претендира адвокатски хонорар общо 1 000 лв. съгласно приложените договори за правна защита. Но в същност е приложен само един договор с Р.Г. на която следва да бъде присъдено платеното от нея възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 975/8.06.2012 г. по т.д. № 3863/2011 г. на Софийски АС.
Осъжда К. С. К., като ЕТ с фирма С. К.-София да заплати на Р. Г. Г. от София сумата 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: