О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 402 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от А. Л. С., чрез адвокат Е. П., с вх.№2211/04.03.2010 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №58 от 14.01.2010 год. по гр.д.№2063/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГО,7 състав, с което е отменено решение №1247 от 13.03.2009 год. по гр.д.№1706/2007 год. на Софийския градски съд, І ГО, 3 състав, в частта, с която е бил уважен предявеният от касатора против Гаранционни фонд, гр.София иск с правно основание чл.288, ал.1,т.2, б.”а” КЗ за сумата 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от виновно причиненото от втория ответник Б. С. на 22.07.2004 год. ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Софийският градски съд е приел, че признаването на ответника Б. С. за невинен по нахд.№1380/2006 год. на Софийския районен съд, не обвързва гражданския съд, който разглежда последиците от увреждането. Вината на водача е извел от събраните пред него свидетелски показания и изслушаната автотехническа експертиза. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че искът е с правно основание чл.88, ал.1,т.1,б.”б” ЗЗ, отм., както и че на основание чл.372, ал.3 във вр. с ал.2 НПК, отм., влязлото в сила решение, постановено в производство по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а НК на водача, причинил процесното ПТП, е задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, както и за наказуемостта на деянието. Решението на съда, постановено в административно наказателното производство, с което водачът Б. С. е признат за невинен, е задължително за настоящето производство. Въззивният съд е счел, че с това решение е разрешен въпросът за противоправността на деянието му, поради което не е налице фактическият състав на чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ, отм. и е отхвърлил двата предявени при евентуалност искове с правно основание чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ срещу гаранционния фонд и този по чл.45 ЗЗД срещу водача Б. С..
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа нарушение на чл.222, ал.1,т 2 б.”а” КЗ във вр. с чл.257 ал.2 КЗ. Навежда довода, че постановеното Решение на Софийския районен съд по нахд.№1380/2006 год. по приложението на чл.78аНК е от административен характер, поради което неправилно е прието, че е задължително на основание чл.222 ГПК за гражданския съд, разглеждащ последиците от непозволененото увреждане. Твърди, че приетата липса на вина и противоправност на деянието на водача Б. С. в административно-наказателното производство, не освобождава гражданския съд да събере доказателства за противоправното поведение на водача, който няма застраховка „гражданска отговорност”.
Като основание за достъп до касация подържа основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, като формулира правния въпрос задължителни ли са решенията, постановени от наказателния съд в производството по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а НК, за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието. Следва ли гражданският съд сам да събира доказателства и да се произнесе по въпроса извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Твърди, че по поставените въпроси е налице противоречива съдебна практика, а произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Г. фонд оспорва основанията за достъп до касация, както и основателността на касационната жалба, претендира разноски
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираните от касатора правни въпроси са разрешени директно от законодателя с нормата на чл.372, ал.1 и ал.3 НПК, отм., р.п. чл.413, ал.2 и 3 НПК, поради което изпълнението на задължението на съда за приложение на действащото право не може да представлява правен въпрос, свързан с неговото тълкуване и прилагане. И ако общото основание за достъп до касация все пак може да се изведе от поставените от касатора правни въпроси, то допълнително подържаните основания за достъп до касация, въобще не са налице. Представените решения не доказват противоречива съдебна практика. С решение №817 от 13.ХІІ.1988 год. по гр.д.№725/88 год. на ВС на ІV Г.О. на ВС на РБ, съдът не се произнася по задължителността на решенията, постановени от съда в административно наказателното производство. С това решение Върховният съд се е произнесъл за значението на актовете на органите на предварителното производство, а именно, че постановленията на тези органи нямат доказателствена стойност и тяхното становище, изразено в постановлението за прекратяване, не е задължително за съда, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието. Второто решение №2079 от 05.11.1959 год. по гр.д.№6446/59 год. на ІІІ Г.О. на ВС на РБ, също не доказва противоречива съдебна практика. В него съставът на ВС на РБ се произнася по съдебни актове, коренно различни от решенията на наказателния съд, постановени по реда на чл.372, ал.3 във вр. с ал.2 НПК, отм.. С посоченото решение съдът намира, че присъдите на народния съд, по дела, образувани по жалби срещу наказателните постановления, издавани от административни органи, действащи като особена юрисдикция, в производствата пред които съществува презумпция за виновността на дееца, за разлика от наказателното производство, не са задължителни за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието.
Второто подържано основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въобще не е мотивирано.
Съобразно изхода по делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.9 , ал.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника Г. фонд, гр.София ще следва да се присъди сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №58 от 14.01.2010 год. по гр.д.№2063/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГО,7 състав.
ОСЪЖДА А. Л. С. , ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Нови И., ул.”Мимоза” №6 да заплати на Г. фонд, гр.София сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: