1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№798
София, 28.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 302 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 1981 от 30.10.2014г. по в.т.д.№ 3102/2014г. на САС,ТО, 11 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 2595/2013г. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд е прекратил на основание чл.517,ал.4 ГПК по иск на Д. Х. и Д. Х. ответното дружество [фирма] поради неизпълнение на задължения на [фирма]-едноличен собственик на капитала на ответното дружество, за които е издаден изпълнителен лист.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като недопустимо и неправилно-постановено в нарушение на закона и практиката на ВКС. Подържа се, че с отговора на исковата молба е възразено, че постановлението на съдебния изпълнител за овластяване ищците за предявяване на иска за прекратяване на [фирма] при насочено изпълнение върху дружествените дялове, притежавани от [фирма]-едноличен собственик на капитала на [фирма], е негодно да породи правните последици, предвидени в чл.517 ГПК. Този акт не установявал връзката между него, конкретно изпълнително дело и представените съдебни решения, които не били заверени с отбелязване за влизането им в сила. Липсата на валидно според касатора овластяване, прави иска недопустим. Искането е за обезсилване на решението или отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 /противоречие с Определение № 733 от 11.12.2009г. по ч.т.д.№ 811/2009г. на 2т.о. и № 119 от 16.02.2012г. по ч.т.д.№ 524/2011г. на 1 т.о./ по процесуалноправните въпроси: 1/ Предпоставка ли е наличието на валидно овластяване на ищеца от страна на частен съдебен изпълнителен, за да бъде допустим искът по чл.517,ал.4 ГПК; 2/ Ако в постановлението за овластяване липсва пълно и/или точно описание на вземането, неговото основание, както и съдебните актове, които установяват неговата ликвидност и изискуемост, то това съставлява ли основание искът по чл.517,ал.4 ГПК да се счита за недопустим поради невалидност на постановлението за овластяване. По отношение на втория въпрос се поддържа и основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата по съображения, че решението на САС е съобразено с практиката на ВКС, според която основание да отхвърляне на иска е погасяването на задължението по изпълнителния лист, каквото в случая не е налице.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По възражението на ответника, което се поддържа и в касационната жалба, съдилищата са приели, че изпълнителният лист от 10.01.2012г. по гр.д.№ 10635/2010г. на СГС, І г.о., 12 състав и запорно съобщение върху дружествен дял до Агенцията по вписванията с искане за вписването на запора в ТР по изп.дело № 2012798040050 по описа на ЧСИ с рег.№ 798, са достатъчни да установят, че изпълнителното дело е било образувано за събиране на вземанията на ищците срещу [фирма], за които е издаден изпълнителният лист. Констатирано е, че с постановление от 18.04.2013г. ЧСИ е овластил взискателите Д. Х. и Д. Х. по реда на чл.517 ГПК да предявят искове за прекратяване на ответното дружество поради неудовлетворяване вземанията им към [фирма]-едноличен собственик на [фирма], за чието събиране е образувано изпълнителното дело. За безспорно е прието вписването на 08.10.2012г. на запора върху дружествения дял на [фирма] за обезпечаване вземанията на ищците в ТР по партидата на ответника. Изводът за уважаване на иска е обоснован с правната теза, че в хипотеза на принудително изпълнение на парично вземане на кредитор срещу едноличен собственик на капитала на търговско дружество и наложен запор върху дружествен дял за обезпечаване на това вземане, предявеният по реда на чл.517,ал.4 ГПК иск може да бъде отхвърлен само ако отпаднат предпоставките за овластяване на кредитора за предявяване на иска-актът, с който вземането е допуснато до принудително изпълнение бъде отменен, или настъпят други основания за прекратяване на изпълнителното производство, съотв. ако вземането бъде удовлетворено, а твърдения и доказателства за такива обстоятелства няма.
При тези изводи на съдилищата, искането за допускане на касационното обжалване, включително и за проверка допустимостта на постановения от САС съдебен акт е неоснователно.
Липсата на надлежно овластяване на ищците от съдебния изпълнител за предявяване на иска по чл.517,ал.4 ГПК е твърдение на касатора, а не извод на въззивната инстанция, която по реда на чл.272 ГПК е препратила към мотивите на първоинстанционния съд. О. на ищците е прието за надлежно осъществено от съдилищата при ясно изложени съображения за тази констатация. То е преценявано като необходима предпоставка за легитимацията на ищците за упражняване правото на иск по чл.517,ал.4 ТЗ. Вторият въпрос също е подчинен и предпоставен от фактическите твърдения на касатора, приети за неоснователни от съдилищата- че постановлението за овластяване било неясно, липсвало описание на вземането и др. и поради това било невалидно. Константата практика на ВКС е, че правният въпрос като основна предпоставка за допускане на касационното обжалване в производството по чл.288 ГПК не е тъждествен на твърдения на страната относно факти и обстоятелства и на възприетата от нея за установена фактическа обстановка по делото. Посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е интерпретация на твърдения на касатора, обсъдени обстойно и приети за неоснователни. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на решението до касационно обжалване, а не е налице и противоречие с цитираните определения на ВКС, имащи характер на задължителна съдебна практика по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Определението по ч.т.д.№ 524/2011г. разрешава правния въпрос относно защитата на ответника в производството по чл.517 ГПК срещу отсъствието на процесуалните предпоставки /в частност срещу постановлението за овластяване/, която е допустима именно в това исково производство. В обжалваното решение такава защита на ответника не е отречена-напротив обсъден е и е приет за неоснователен довода за „невалидно“ постановление за овластяване на ищците за предявяване на иска. Решението на САС не е в колизия и с второто цитирано определение, в което е прието, че за да е допустим иск на взискател, за прекратяване на дружество, той следва да е овластен, а такъв е този, който има право да иска принудително удовлетворяване на вземането при ликвидацията на дружеството-длъжник, като процесуалното правомощие за овластяване, законът е дал на съдебния изпълнител. При наличие на практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК недопустимо е приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на която предпоставка касаторът формално се позовава.
Разноски не се присъждат-ответниците по касация се са правили такова искане.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1981 от 30.10.2014г. по в.т.д.№ 3102/2014г. на САС,ТО, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: