О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
гр.София, 30.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 540/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение № 94 от 23.03.2009 г., постановено по ч.гр.дело № 107/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено разпореждане № 17 от 15.01.2009 г. по ч.гр.дело № 309/2008 г. на Районен съд – А. и е оставена в сила заповед № 332/10.09.2008 г. на същия съд за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Касаторът “А” ЕООД гр. А. счита обжалваното определение за незаконосъобразно и моли неговата отмяна. Твърди, че исковата молба е подадена от подателя на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение след изтичане на преклузивния срок по чл.415 ГПК. Към частната касационна жалба е представена молба по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
За да отмени разпореждането на районен съд- А. от 15.01.2009 г., за обезсилване на заповед № 332/10.09.2008г. за изпълнение на парично задължение, въззивният съд е приел, че подателят на заявлението по чл.417 ГПК е представил във въззивното производство искова молба, входирана в деловодството на Окръжен съд- Б. на 04.12.2008 г. Съдът е приел за спазен преклузивният срок за подаване на исковата молба по чл.415 ал.1 ГПК, поради неизпълнение на задължение на районния съд, преди да постанови определението си за обезсилване на заповедта за изпълнение, да покани страната да представи доказателства, че делото е заведено.
В случая, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е посочил значимия процесуален въпрос, обусловил изводите на въззивния съд да остави в сила разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В него се съдържат твърдения за неправилност на обжалваното определение, а именно, че преклузивния срок за предявяване на иска е изтекъл на 27.11.2008г. и че е не е образувано съдебно производство по подадената на 4.12.2008г. искова молба поради нейната нередовност. Не е налице и някой от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК доколкото касаторът се позовава на неточно прилагане на закона, без да посочва конкретната правна норма, на съдебна практика и не излага аргументи от значение за развитие на правото, като кумулативна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение не е налице нито една от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския окръжен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №э 94/23.03.2009 г., постановено по ч.гр.дело № 107/2009 г. на Бургаски окръжен съд, ІІІ-ти въззивен граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: